Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.10 09:45 - НИЕ-118 Пазарната икономика на Димитър Попов
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 43 Коментари: 0 Гласове:
0



ЧАСТ  ТРЕТА
1991


Който каже „а”, трябва да продължи с „б”. Тръгнали веднъж да се променят от комунисти на капиталисти, за тарикатите тази година бе важна. След пролога „10 ноември” и първото действие „демократични избори”, на родната публика бе сервирано блюдото „пазарна икономика по мафиотски”. Собствеността, създавана от всички, се разхвърли в няколко чифта „проверени ръце”, които играят помежду си по пазарни правила, но отчитайки всичките си приходи в един кюп – стария, партийния. Така обикновените хора от всички бои бяха заставени да работят в условията на мнима конкуренция. И понеже мафиотите не са стопани, а са като циганите – за да оберат бързо и лесно черешата, теглят й брадвата – за половин година стандартът на живота ни се срина.
Натрупаните пари от мръсните сделки трябваше да бъдат узаконени. Какво по-хубаво досещане от това да се приеме нова конституция в която награбеното да се дефинира като частна собственост и се постанови неприкосновеността му. Нека историята преценява истинските подбуди и отговорността на всеки от инициаторите за разделянето на СДС и гладната стачка на „39-те” от лятото на 1991 година срещу приемане на такава конституция.
Само че подтискането на усетената Свобода, изисква наличие на танкове. Те дойдоха през август в Москва и се прибраха безславно. Това ускори нашето движение към Света и, убеден съм, малко попромени – в смисъл забави - плановете на „новите икономисти”. Окрилено от поражението на танковете, СДС – в лицето на носителите на идеята за демократично развитие на страната - поиска съвсем открито политическата власт. През октомври, нямаше как, дадоха му я!
Водачът на новите демократи Филип Димитров каза веднага след изборите: „Спечелихме с малко, но завинаги”. Вярно. Обаче като тенденция. След няколко месеца управление, след като първите стъпки за отнемане на монопола на мафиоти и партийци ще бъдат направени, той ще коригира това свое изказване: „Ако не се провалим, сме обречени да успеем”. Този път вярно и като конкретика.
Властта обаче трябваше да се „върне при нас”! И затова буквално на 2-я ден след избирането на правителството подповърхностните течения в „променената партия” се активираха. В началото бяха по-прикритите й действия: на „синдикално” и „бизнесменско” ниво. Когато работата започна да става по-дебела – новото правителство посегна на награбените през годините на комунистическа власт имущества и пари – започнаха да стягат за бой и партизаните. Догодина – 1992-ра – ще открият огън по правителството всички, включително и най-вече „къртиците” при сините. Те ще преструктурират политическото пространство безочливо и нагло. И понеже народът ни има поговорка за „преклонената главица, която сабята не сече”, България ще затъва все по-дълбоко в тинята на дъното.

 

 

ЯНУАРИ – МАРТ

ВРЕМЕ ЗА “ПАЗАРНА ИКОНОМИКА”

 

Кавичките са необходими. Либерализацията на цените е условие, задължително за въвеждането на пазарната икономика.  Държавата се отказва от формирането им по централизиран път и остава на пазара да ги регулира съобразно търсенето и предлагането.
Обаче това действие, направено от правителството на Попов още на 2-я му месец, предхождаше всичко останало. Собствеността беше държавна (партийна), монополът върху производството държавен (партиен), многото пари – пак партийно контролирани. Това означава, че ако Партията даде на един ней симпатичен човек 10 милиона готови пари, той може да изкупи например всичкото брашно от даден район месец преди планираното от партията увеличение на цените, да го затвори в складовете си, пък после да го продава на другите по увеличените нови цени. Може да изчака още, да кажем до юни 1991-ва, когато при същата заплата от 670 лева, хлябът ще стане по 2,30, а бензина – по 7,70лв.
Ето така милионите на Партията, раздадени на няколко стотици „нейни хора” могат да бъдат многократно увеличени за сметка на останалите „простосмъртни”. Сред тях и грамадна част от нейните собствени членове, които си плащат честно членския внос и гласуват примерно с червената бюлетина. С комисионната от 10 % (най-вероятно, но и по-голяма може би) перачите на пари могат да си купят „Пежо 405, нов начин на живот”, както рекламират по радиото. След това влиза в сила една нова Конституция, в която пише, че частната собственост е свещена и неприкосновена!
Как можем да се спасим от този безпощаден механизъм ли? Може би с божията помощ. Най-вероятно с огромни усилия и положени честно. Положени честно преди всичко пред бъдещето на страната към която принадлежим – което е вечно, а не пред собственото си лично настояще – което е временно!

 

 

ПЪРВИТЕ СТЪПКИ НА НОВОТО ПРАВИТЕЛСТВО

 

Съгласно договореността между политическите сили при оставката на Луканов правителството на Димитър Попов е с тримесечен мандат. А на втория ден от управлението си (21 декември 1990) Попов предложи, и КНСБ прие, 250-дневен мораториум върху стачките. Пресметнато в дни това дава датата 26 август 1991 година - седмица след бъдещия все още преврат в СССР! На десетия ден (10 януари 1991) към това споразумение се присъедини синдиката на Константин Тренчев и работодателите в лицето на Валентин Моллов и неговия ССИГ с уговорката за двеста дни само напред - до  средата на юли,  докато се приеме конституцията!
Коалиция ли? Синдикати ли? Глупости! Има си Сценарий!

 

XT1_-dia91-0103

 

Отбелязвам, че след една година председателят на КНСБ Кръстьо Петков няма да предлага „национален консенсус” на правителството на Филип Димитров, както го прави днес на Димитър Попов, а ще бърза да обяви общонационална стачка още в края на първия месец управление. Точната дата ще е 8 януари 1992г. Другият синдикален председател - на КТ „Подкрепа” - Константин Тренчев ще сдържи стачния си плам един месец повече – до 19 февруари 1992, а Валентин Моллов от Съюза за стопанска инициатива на гражданите... за това кадесарче не ми се почва толкова отрано.
- В първите дни на новата 1991 година, когато съветските танкове “посмачкваха” около 160 непокорни литовци насред Вилнюс (описанието на тези събития ще последва) и малко преди СССР да прояви своята “нерешителност” в подкрепа на многонационалните сили във войната срещу Саддам Хюсеин (и тази история ще разкажа) тримесечното правителство на Попов подписа договор за научно-техническо сътрудничество със СССР за периода 1991-1995 година!
- От първи януари фирма “Петрол” спря продажбата на бензин по всички бензиностанции в страната за две седмици. Оказа се, че Министерският Съвет не знае нищо за тази мярка на държавната фирма, и тя беше окачествена като “удар под пояса”. Поради авария във втори блок на ТЕЦ “Варна” отново беше въведен в страната режим на тока - 3:1.
- БНБ има нов председател - проф. Тодор Вълчев. Най-после предложението на депутата от СДС Венцислав Димитров беше прието! По това време министърът на финансите Иван Костов (СДС) внесе в НС за обсъждане законопроекта за създаване на данъчна полиция.
През следващите две години няма да има промяна: Тодор Вълчев още ще е директор на БНБ, законопроектът още ще е законопроект, Венцислав Димитров още ще е председател на Бюджетната комисия към 36-то НС, само дето Костов вече няма да е финансов министър. Свалиха го,
заедно с правителството на Ф.Димитров в края на 1992. Пак тогава - в края на 1992-ра в печата ще избие и конфликта между Тодор Вълчев и Иван Костов. Измежду обясненията и оправданията, между взаимните нападки с непознати за  данъкоплатеца термини, аз ще кажа само едно - в. “Дума” твърди, че Тодор Вълчев е правият.
- Първите стъпки от новата политика на банката бяха две: Търговските банки и техните клиенти свободно могат да договарят курсовете на чуждестранните валути към лева и валутни сметки могат да се откриват без ограничения и средства от тях могат да се теглят без ограничения.
- В същата седмица, когато Тодор Вълчев стана директор на банката, правителството освободи лихвите. Това ще рече: вземаш кредит от банка и вместо да връщаш с 2-3% повече, както беше при Тошо, вече връщаш с 30% повече. (Ако имаш свой човек на подходящото място, няма нужда да връщаш, но това не е история за обикновени хора.) Повишаването на лихвите при депозитите означава пък изтегляне на парите от населението и прибирането им в банките.
- Все през същата седмица Александър Черпоков учреди първата Българска Бизнес-партия. (С 20 дни само закъсня БББ на Жорж Ганчев.)
- А пък Съюзът за стопанска инициатива на гражданите (Валентин Моллов) поиска държавно разрешение (не го получи!) да започне продажба на месо в частните си магазини с контролирани цени, не по-високи от 13,90 лв за свинско, 15 лева за телешко и 6,90 за пилешко. При средна работна заплата в момента около 230лв  ССИГ на Моллов предлага и частни бензиностанции с цени на бензина 8-10 лева. Обяснението е, че “цените Моллов” щели да пресекат спекулата. (Което би трябвало да означава, че ще я концентрират в неговите ръце,)
- Само след 10 дни ССИГ-ът на Моллов и Съюзът на частните производители “Възраждане” (Хайде, холан!)  с председател Добромир Гущеров се обединиха в едно и създадоха “Конфедерация на частните предприемачи”. (Един вестник - “Преди и сега” от 30 юни 1992 съобщи, че Моллов и Гущеров са баджанаци,  т.е. жените им са сестри. И още нещо - баба Ванга е с моминско име Гущерова и Добромир й се пада племенник. След това не съм прочел потвърждение или опровержение на тези факти.)

·                На 1 февруари 1991 година правителството на Димитър Попов либерализира цените.
Картината на новата пазарна обстановка след официалната либерализация е следната:
- електроенергия за киловат 16,7 ст.; газ за битови нужди 1,50 лв; въглища 210 лв за тон; самолет до Варна 340 лв, до Русе 310 лв, до Виена 4211 лв; за литър бензин 5,20лв; за километър с такси 2,80;
- брашно 1,50лв; бял хляб 1,80 лв; свинско 22,40; телешко 23,60; пилешко 18,00; прясно мляко 1,80 литъра; кофичка кисело мляко 1,30; краве сирене 12,40; олио 4,70 лв; захар 4,50; цени на цигари: “Арда” филтър 3 лева, “Средец” 100 мм 6,50, “Кентон” 6,00, лицензионни цигари от 9 до 18 лева;
- новият социален минимум е 621 лв; минималната работна заплата 435 и добавка от 270 лв към всички заплати, независимо от размера им; добавките към пенсиите са по 182 лева месечно;
- един долар се продава по 24 лева, т.е. минималната работна заплата (621 лева)  е 25 долара и 88 цента.

·                Безспорният хит на първата седмица след либерализацията на цените е фразата на премиера Димитър Попов, произнесена по телевизията към българските граждани: “За бога, братя, не купувайте!”
Цените са така високи, спекулата така се вихри, но вие, граждани, не яжте, не пътувайте, не дишайте, умрете, братя, и така ще се развалят укритите от хитреците стоки, сами ще трябва да си ги ядат. Така може би се разшифрова „мъдрият съвет” на ПЛАТЕНИЯ отговорник за случващото се в държавата.
- Само в столичната къпалня “Република” (помните “Мис Монокини” от миналото лято, нали?) са намерени: микровълнови печки и хладилници по 6 бр., агрегати за ток 4 бр, вносно кафе на зърна 809 кг, цигари разни общо 36 кашона, бренди 420 бутилки, ракия 240 бутилки, червено и бяло вино 891 бутилки, водка 244 бр, коняк “Плиска” - 120 половинки, 1,8 тона бяло брашно, вносен шоколад по 100гр. - 240 броя. Във вестниците тогава беше написано, че арендаторът на комплекс “Република” се казва Венцислав Прокопов и кара “Алфа-Ромео 164 ГД”.

Ще си помислите, че при толкова много данни за спекула, при наличие на специализиран закон за спекулата, при толкова много милеещ за паството си премиер... Добре, че не си го помислихте. Ни се чу, ни се видя – осъден ли е, награден ли е, жив ли е, умрял ли е този човек. Но затова пък всяка вечер по Попово време телевизията ни осведомяваше подробно за това как 2-ма души в Манила (примерно) се сбили пред едно кафене, счупили прозореца и единия си порязъл пръста.
- Дойде Беров на власт и тогава вестниците прописаха, че за всичко това било виновно правителството на СДС и най-много Фил Кенеди. Така ли е, нашенецо? Така ще е, като не четеш вестниците докрай и кратко помниш! Ето какво пише в.”Континент” от времето на Любен Беров:
“Цял куп знаменитости възнамеряват да поканят шоумените Росен Николов и Иво Божков за членове на организиран от тях конкурс “Мис България”. Честта да оценяват дамските прелести ще имат Ахмед Доган, Хачо Бояджиев, Валентин Моллов, Валентин Михов (президент на футболния съюз), Васил Илиев (президент на охранителите от ВИС-1), Иван Иванов (собственик на казино “Севастопол”), Филип Атанасов (дедективска агенция “Саламандър ДАС”), Валери Димитров от фирма “Клуб 777”, охраняваща видеоклубовете, Гонзало Даво (вицепрезидент на бингозала “Европа”), Венцислав Прокопов, арендатор на лятната къпалня “Мария Луиза” и още ред други видни личности.”
- Дойде Жан Виденов на власт, а вестниците продължаваха да пишат, че за всичко това било виновно правителството на СДС и най-много Фил Кенеди. Така ли е, нашенецо? Така ще бъде като не мислиш! Ето какво пеят шоумените от „Клуб НЛО” в своята песен „Тиха коледна”. Текстът е на Добромир Гущеров (същият, на Валето Моллов баджанака), който е и продуцент на изявите им:
Пак е зима, сух суджук ще има. Бузи зачервени, кани запотени...
(Хор от мъже на фона на звън от чаши:   Дай каната, дай каната! Евала ти казвам!)
Тук във механата сипе се курбан, а навънка вее ураган.
Снегът продължава,
печката бумти. Път се заскрежава, виждат се следи.
(Хор от мъже на фона на звън от чаши:   Дай котлето, дай котлето! Баджанак, сипи! Ако няма донеси.)
Долу във мазето виното искри, песните се леят, дружината гърми.
Значи сме готови за коледни игри.
(Хор от мъже на фона на звън от чаши:   Да-ра, да-да, дай -  няколко пъти игриво)
Хей ти, орисийо, всичко ми на длан,
но съм слаб в международен план.
Нищо лошо, ако нв знаех, че песента е писана в гладните зими на обикновена България, ако не знаех кой е Добромир Гущеров и неговия баджанак. И ако не бях убеден, че именно техните (нека бъдат коледни) „игри” са причината за дереджето ни сега.

·                През януари 1991 год. криминалните престъпления в страната са се увеличили 3 пъти в сравнение с януари м.г., съобщава пресцентъра на МВР.
Никой не съобщава, но аз си спомням добре как на своята 13 сесия през януари 1990 година, Деветото НС (Станко Тодоров) прие закон за амнистия, която освободи 8400 затворници от общо 11 000. Защо ли Партията пусна толкова много затворници в зората на Промяната?
- В печата пише, че групи цигани нападат, разграбват, разбиват товарни влакове на гара “Подуене”,  а милицията не е в сила да ги спре,  камо ли да ги накаже. И толкова!
Но аз добре си спомням как миналата година преди изборите във в.”Дума” пишеше всеки ден за цели цигански семейства от София, влизащи на тумби в редовете на БСП, които „ще гласуват с червената бюлетина”. Толкова ли е трудно да видим очевидното?




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 15897
Постинги: 87
Коментари: 53
Гласове: 62
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930