Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.10 08:57 - НИЕ-116 Стачката на КТ Подкрепа ноември 1990
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 65 Коментари: 0 Гласове:
0



ХРОНОЛОГИЯ НА СТАЧКАТА НА КТ "ПОДКРЕПА"

 

Понеделник (26 ноември):
Целодневен многохиляден митинг на площада пред храма “Ал.Невски”; стотици хиляди хора не са отишли на работа, въпреки, че е ясно какво им готвят червените директори. Можеше да си отидеш до в къщи, когато се умориш да стоиш прав на площада, а когато се върнеш следобеда пак, чуваш отдалече скандирането: “Няма да работиме за червените”.

Вторник (27 ноември):
Транспортът в цяла София не работи. “Дума” пише: “Правителството ще действува без озъртане и колебание”, а в тетрадката на работното място, където "червеникаквият" ми директор наредил “да се разписват, онези, дето подкрепят стачката”, подписите са три пъти повече от вчера. На площада отново викат “Няма да работиме за червените” и “Подкрепа, подкрепа”. Стачкували в Габрово, Видин, Пловдив, Шумен, Перник, Ямбол, Русе, Бургас, Кърджали, Хасково, Варна, Благоевград, Враца, Сливен, Плевен, Ловеч... Българското радио стачкува - на всеки кръгъл час звучи песента на Битълс “Let it be”.

Сряда (28 ноември):
Денонощна седяща стачка от Орлов мост до Университета; стачкуващи се присъединяват от Тутракан, Смолян, Пазарджик, Кюстендил, Добрич. БГА “Балкан” е прекратила полетите по вътрешните и външните линии, летище София е затворено. Към стачката на радиото се присъедини и телевизията - на всеки кръгъл час върху заставка “стачка” звучи “Let it be”, в останалото време текат само новини и детски предавания. “Дума” пише: “Народът отказва подкрепа на стачката на “Подкрепа”, само един от сто тръгна след сините синдикати”. Чанко Апостолов, говорител на Главна прокуратура, каза в този ден: “Главна прокуратура няма да вземе отношение по въпроса за стачките, тъй като не е страна във възникналия спор”. А само преди 5 дни лично Главният прокурор Гунев заяви: “Законът за колективните трудови спорове не допуска стачка по политически причини”.
Целият център на столицата е пълен с хора, вървят на групи и спокойно подвикват от време на време “Луканов, иди си”. Площадът пред храма трети ден ехти: “Няма да работиме за червените!”. А Валентин Стоянов, говорител на президента Желев, съобщи по радиото: “Недопустимо е провеждането на обществени прояви, несъобразени със Закона за събранията, митингите и манифестациите, като прекъсване на транспортни връзки и блокиране на пътните кръстовища. Недопустимо е също така участието на непълнолетни в политически прояви”. До мене един човек на улицата мърмори: “Когато сурвакаха Тошо на Нова година, беше допустимо,  така ли!”.
Четвъртък (29 ноември):
Никой в София не работи. Всички са на улицата. Чак сега Кръстьо Петков обяви, че КНСБ подкрепя справедливите искания за оставка на правителството.
В 8,00 и в 12,00 часа "синият кмет" на София Александър Каракачанов отправи ултиматум до протестиращите да освободят блокирани кръстовища в столицата. Хората си свирукат “Let it be”. Чучело на Луканов се полюшва, закачено на един от фенерите на Орлов мост. Президентът Желев води преговори с лидери на политически сили. Помагат му Луканов и Семерджиев, съобщиха по радиото. Къде са преговорите не е ясно, но и пред Народното събрание, и пред Президентството, и по “Витоша”, и по “Раковски”, навсякъде - за всеки случай - протяжно звучи “Луканов, иди си!”.
В 18,00 часа радиото започна да предава непрекъснато съобщения, че се очаква Луканов да подаде оставка всеки момент.
В 22,00 часа едновременно по телевизията и по радиото Луканов направи следното изявление: “Оттегляйки се от поста ръководител на правителството, бих искал сърдечно да благодаря на всички, а те са стотици хиляди, които през тези дни и седмици потвърдиха своето доверие и подкрепа на правителството. Моля ги да не оценяват това оттегляне като отстъпление от поетия дълг. Заявих, че за нашата млада демокрация е жизнено важно правителствените промени да се извършват по цивилизован парламентарен път, а не под въздействието на извънпарламентарен натиск. Правителството показа през последните дни и седмици, че не отстъпва пред шантаж, инсинуации и противозаконни акции. Постигнатата договореност на политическите сили осигурява условия за нормална правителствена промяна. Тази промяна е полезна и необходима за България.”
“Луканов си отиде!” До сутринта столичани останаха на улицата, празнувайки навсякъде: пред “Кристал”, на пл. “Ленин”, “Ал.Невски”, пред Президентството и Двореца, на Орлов мост и НДК...
Петък (30 ноември):

Вестник "Дума" публикува призив към нацията, подписан от 154 български интелектуалци, наречен "Не позволявайте да ви излъжат!". Там се казва: "Чужди са ни площадните емоции и вестникарската шумотевица. Когато през миналия ноември (1989г.) стояхме всички заедно в подножието на храма, ние все още не знаехме, че ще ни разделят. Плакахме от радост. Бяхме повярвали, че веднъж завинаги е дошъл краят на диктатурата, че се е родила свещената Демокрация, която ще ни заведе в обществото на цивилизованите народи. Сега се опитват да парализират цялата страна, надявайки се, че със собствените си ръце ще унищожим кълновете на демокрацията и ще върнем България в нейното деспотично минало. Не им вярвайте. Смъкнете от очите си пелената на омразата, погледнете и ще видите, че у нас днес няма диктатура, срещу която трябва да се борим. Диктаторите ще вземат властта, ако не проумеем накъде ни тласкат! Ние гласувахме свободно и имаме парламент, правителство, президент. Те са на всички ни. Революционна демокрация не съществува! Нашият единствен шанс да оцелеем е парламентарната демокрация! Вие, които много преживяхте, и вие, които не помните миналото - не позволявайте да ви излъжат!"
Понеже това е позиция, заявена в отговорен момент от развитието на нацията ни, имената на подписалите се са важни. Ето по-известните от тях:
Асен Шопов, Анри Кулев, Атанас Наковски, Асен Кисимов, Бинка Желязкова, Божидар Манов, Борислав Шаралиев, Белла Цонева, Васил Сотиров, Виолета Гиндева, Васил Цонев, Велко Кънев, Васил Стойчев, Валентин Добчев, Георги Черкелов, Георги Джубрилов, Давид Овадия, Дучо Мундров, Данка Найденова, Ева Волицер, Джуни Александрова, Здравко Петров, Зако Хеския, Иванка Гръбчева, Киран Коларов, Кирил Янев, Леон Даниел, Люба Кулезич, Михаил Белчев, Мария Стефанова, Невена Тошева, Николай Волев, Надя Топалова, Огнян Фунев, Петър Караангов, Рачко Ябанджиев, Сава Хашъмов, Стефан Данаилов, Стойчо Мазгалов, Снежина Кралева, Стефка Попова, Тома Томов, Цветана Платиканова, Чавдар Шинов, Яко Молхов...
В допълнение към подписалите се своето одобрение дават и журналистите от "Дума": Стефан Продев, Бони Немски, Валери Найденов, Румян Георгиев, Иванка Хлебарова, Димитрана Александрова, Борис Данков, Ненко Сейменлийски, Митко Божков, Васил Попов, Дилян Тодоров, Николай Големанов, Борис Гергов, Катя Янева, Велиана Христова, Екатерина Попова, Пламен Енчев, Луливера Кръстева, Катя Карагяурова, Петко Стамов, Бойка Асиова, Кипра Добрева, Дарина Радева, Антония Мечкова, Маргит Терзирадева, Петър Горненски...
Ще добавя, че в продължение на още 2 месеца в. "Дума" непрекъснато ще разширява този списък с нови имена, съгласни с тезите в този призив. Ето и някои от тези имена:
- журналистите Венко Крайчев, Бойко Диманов, Стоян Ризов, Стоян Петров, Йонка Велчева, Никола Томов, Недялко Антов, Иван Константинов, Нисим Бенбасат, Никола Донев, Светослав Атанасов, Димитър Масларов, Атанас Димов (според "Дума" от 3 декември 1990);
- 168 депутати от ПГ на БСП, а също така и депутатите от СДС: Милан Дренчев, Йосиф Петров, Йордан Кукуров, Иван Гинчев, Иван Драшков, Стефан Нешев; депутатът от БЗНС Виктор Вълков и независимият депутат митрополит Панкратий (според "Дума" от 18 декември 1990).
На 30 ноември 1990г. в Пловдив един баща на 44 години убил с нож 22-годишния си син, защото се радвал, че правителството на Луканов е паднало.
Събота (1 декември):
ВНС се събра на извънредно заседание и прие оставката на Луканов и неговия кабинет. Оставката на Луканов беше посрещната от опозицията с радост и облекчение. И затова забравена бързо. Не така обаче реагира "червеният електорат" (според определението на в."Демокрация") или "целия народ" (според "Дума"). Тази част от избирателите прие оставката на Луканов като предизвикателство спрямо себе си. Съдете сами:
-
Според "Дума" от 30 ноември се е състояло заседание на ВС на БСП, където е имало "разгорещени дебати защо Лилов и Кюранов, без да имат мандат от ВС, са разговаряли с президента в Политическия консултативен съвет и са се съгласили с правителство на националното съгласие". Отправени са били упреци към Луканов, че "неговата оставка е създала видимост за успех на стачката и че членовете и симпатизантите на БСП отново са останали излъгани".
-
На следващия ден в."Дума" съобщава, че областният съвет на БСП в София изразява вот на недоверие на Лилов и настоява за нов конгрес на БСП. На  2 декември Лилов се е срещнал с председателите на столичните общински съвети. Думите му са цитирани в печата: "Ако нашата партия не може с демократични средства да провежда своята политика, тя няма шанс".
-
На 4 декември 1990 се наложи лично Лилов да направи изявление по Българската телевизия: "Помолих за телевизионно време, за да се обърна към всички социалисти, симпатизанти и избиратели на БСП. Не може да се каже, че подаването на оставка е маловажно събитие за нашата партия. Това би било безотговорна преценка. Необходимо е да си направим всички поуки и изводи от него. Но не бива също така и да се драматизира това събитие. При създалите се реалности правителството не разполагаше с условия да започне реализирането на своята програма за реформи. За обновяващата се БСП властта не е самоцел. Необходимо е да се направи всичко, за да бъде създадено правителство на националното съгласие."
По този повод си спомням една карикатура във в.”Стършел” от началото на лятото. На фона на картата на България, някъде откъм Силистра, Тодор Живков със сърп в едната ръка и чук в другата е подгонил Александър Лилов. И бяга Лилов в посоката към Петрич, краката си ще счупи, че стигне ли го партията, ще му клъцне червения перчем до кръста.

Методи Георгиев, "Дума" от 6 декември 1990: "С правата на близък боен другар на Жельо Желев от годините на нашата младост, когато бяхме безпаметни комсомолци, искам да му кажа ей тъй на две-три думи: Господин Президент, сега Вие седите на трона на българските царе. Държавен глава сте на осем милиона и нещо българи. С уплах забелязах, че при избухналите неотдавна улични безредици срещу правителството, а то значи в известен смисъл и срещу държавата, Вие, вместо да тропнете с жезъла и да поставите всеки на мястото, се усамотихте в президентския дворец, затворихте прозорците и заповядахте да пуснат щорите. И аз се прибрах в моя дом, залостих вратата, спуснах пердетата и на свещ запрелиствах "Книгата за българските царе" - раздел "Нова България". Преди Вас, господин президент, Вашите благородни поданици са имали за свои първи хора следните лица от мъжки пол: цар Борис III - умрял при неизяснени обстоятелства; професор д-р Богдан Филов - разстрелян; генерал Никола Михов – разстрелян; принц Кирил Преславски - разстрелян; Симеон II: Трайчо Костов - обесен; Георги Димитров - умрял при неизяснени обстоятелства; Вълко Червенков - предаден и съсипан от своите другари; Тодор Живков; Петър Младенов... Както се вижда, две трети от тия държавни глави не са се разделили с живота, както това подобава на порядъчни люде. Трима от списъка са все още живи, единият поради това, че навремето бе качен на влака за Цариград, а оттам на параход за Кайро. Вторият от живите, макар и на патриаршеска възраст, го чака съд и след това затвор, за да може на спокойствие да разсъждава. Третият жив е човекът, на чието лично мъжество дължим 10 ноември. Що се отнася до Андрей Луканов, аз не мисля за него, макар страшно да му завиждам: какъв мъж, какво самообладание, какво благородство! А в светлината на кладата, на която бе изгорен Андрей Луканов, си казвам: тежко на тоя народ, който е осъден вечно да ражда герои."
Нямам нищо против Идеалите. Нещо повече – уважавам всичките, и моите, и чуждите! Но да изкривявате народната ни памет, така че да извинява убийствата на едните, приравнявайки ги със саможертвата на другите, ТОВА НЕ, г-не!
И още нещо искам да запиша в паметта народна – ако някой пожелае Желев или Луканов да завършат като държавните глави, които сте изредили, ТОВА ще бъде само наследник на Хитлер или Сталин! Откъде знам ли? Ами, чета имената и си спомням какво съм учил по история.  Освен всичко друго, на мястото на Желев бих се страхувал – в думите ви има открита заплаха към него! Защо баш към него бе, другарю? Но това е друга тема.

На 1 декември ще стане ясно,  че на 29 ноември (четвъртък) предиобяд, по времето на "активните и ползотворни преговори при президента за разрешаване на политическата криза" и 12 часа преди Луканов да си подаде оставката, от затвореното поради стачката летище София и без разрешение на българските наземни служби, излита български самолет на скорообразуваната българска компания "Еър Виа". След като българското въздушно пространство официално е затворено, никой не спира този самолет при излитането му, никой не знае товара му и причините да наруши забраната, и никой не му попречва цели 20 минути да лети над България, докато пресече държавната граница при Козлодуй. Никой няма да повярва и на обясненията по телевизията на пилота на самолета, няколко дни след завръщането му в България, че заминал празен за все едно къде, тъй като имал сключен договор за превоз на все едно какво, а неустойката била голяма за компанията "Еър Виа". Първото, второто и последното, което си мисли всеки, е: пари или злато, компрометиращи документи, важна личност, която бяга?!
Убеден съм, че тази история ще се размирише някой ден, все едно кога.
Да не си помислите, че има връзка! Не, просто по време съвпада. В началото на ноември в."Демокрация" публикува пълната стенограма от закрито партийно събиране на всички завеждащи окръжните партийни архиви. От тази стенограма става ясно, че депутатът от БСП Димитър Йончев и член на висшия партиен съвет, е дал указания за "прочистване" на архивите във връзка с предстоящето им предаване в разпореждане на Държавния архив. Източникът на тази секретна информация в."Демокрация" не посочва.

Обявената миналата седмица "Разградска българска република" се опита да се развие в пространството и да прерасне в "Асоциация на свободните български градове - Разград, Шумен, Айтос, Омуртаг, Кърджали и Силистра", но не й стигна времето. Правителството падна бързо и активистите от КЗНИ, ОПТ и БНРП получиха други задачи. Докато ги осмисляха, пропуснаха да протестират срещу първото посещение на българска военна делегация в Турция в историята на взаимните ни отношения. Делегацията беше водена от зам. началника на ГЩ ген. Любен Петров.
Ето така любимата ни Партия изпълни своята програма. Мислеше си, че беше ни излъгала. Не бъркам това това сложно глаголно време. Мислеше си, че беше ни излъгала! Аз не зная колко милиарда лева тя щеше да спаси така, колко нови милиарда лева щеше да натрупа. Знам друго: Партията вече беше „без място на Земята”. Това не са празни приказки за утешение на наивните излъгани. Аз наистина се удивлявам колко малко от хората се замислят върху постъпките си. Не постъпките, чието финализиране, резултатие от тях, ще се случат утре или или след месец-два, а по-късно.

Няма по-късно ли? В коя книга или филм, приказка, легенда, история на човек или народ, сте прочели това – че „няма по-късно”? Кой престъпник се е спасил, извършвайки нови престъпления?!
„Нито един човек, нито една държава – какъвто и да е видимият им възход, не устояват пред Възмездието. Те рухват в бездната тъкмо тогава, когато им се струва, че са минали отвъд бариерата на наказанието, че са станали всесилни. Голямото самообладание на Луканов не се дължеше само на типичното за потомствените комунисти отсъствие на чувство за вина, а вероятно и на съзнанието за скритата му мощ – финансова и на човек, принадлежащ към могъщата мафия на КГБ. Той всъщност не е вярвал, че нещо някога ще му се случи. Ала тъй става с всички, които казват: Господ няма да види. Те наблюдават изумени своето падение, тъй като не го разбират. И днес техните малки властнически шайки, олицетворили престъпното самодоволство, са измежду най-презрените хора на земята.”

Тези думи ще напише Димитър Коруджиев през юли 1992 година. Извечни истини! А това, че меча на Възмездието през ноември 1990-та държеше нечиста ръка, нито тогава, нито сега, има някакво знaчение. Тези последни дни на ноември 1990, венец на „хитрините на Партията” според нея, оплодиха Надеждата у много повече хора, отколкото времето от 7-ми до 17-ти юли. Това, че 39-ят конгрес на БСП бил решил „да махне партиjните символи, поставени редом или в близост до национални и да свали червената петолъчка от пилона на Партийния Дом” – какво значение има.

В душите ни звучи Let it be”.

 

От тези пречистващи ни месеци да запомним и това, че една българка се върна след 38 години в дядовата си къща.
Френската певица Силвия Вартан, българка по майчина линия, родена в с.Искрец Софийско, дойде отново в България, за да покаже на сина си Дейвид Холидей своята Родина и да пее за своя народ. На 6 октомври 1990 година в зала 1 на НДК тя не само пя, а изпя душата си. Нейното изпълнение на песента “Я, кажи ми, облаче ле бяло” може да напълни със смисъл цял един живот, да обезсили всички разочарования от минали години, да накара душата ти да затрепти от гордост, че си българин.
Една друга „българска певица” посети България след 10 години изгнание – Камелия Тодорова. Това беше преди няколко месеца. Не отбелязах този факт тогава, защото той буди само съжаление и безразличие. А сега го правя, защото контрастът със Силвия Вартан е изключително силен. Изпълнителката на главната роля във филма „Търновската царица”, българката Камелия Тодорова, след десетината години на Запад, има ново име: Кеми Тодоров (тази или този?), говори майчиния си език на развален английски и пита интервюиращия я: „Как беше съксес на български?”

Замисляли ли сте се, читателю, защо Силвия Вартан сред парите, които има, не е забравила за 38 години нито дума от българския език? Защо изгоненото от България 8-годишно момче с името Симеон, без никакви изгледи „да си върне трона”, когато стане баща, ще кръсти всичките си пет деца с български имена в изобщо неинтересуващата се от това далечна Испания?
Аз знам!
А сега ми кажете какво трябва да поискаме от комунистите, за да им простим ние, българите?
Аз не знам!




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 15511
Постинги: 84
Коментари: 53
Гласове: 60
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930