Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.10.2019 18:51 - НИЕ-115 Второто правителство на Луканов 1990
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 526 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ОКТОМВРИ – ДЕКЕМВРИ 1990

ЛУКАНОВ, ИДИ СИ!

 

Неизбежността на пазарното стопанство е ясна за всички, но мерките за изграждането му са твърде непопулярни за изнежените ни социалистически души и този, който ги въведеше, „много щеше да ни обиди”. Затова принудително съставеното второ комунистическо правителство, пак на Луканов, трябваше да бъде „изгонено”, колкото се може по-бързо. Именно изгонено, а не абдикирало, за да остане възможността Партията да каже: „Ние искахме и щяхме да сполучим, но те не ни позволиха”. После с възможностите си да контролира основните лостове на властта в подповърхностния слой, тя, Партията, щеше да постави свои хора в едно наистина коалиционно правителство и то щеше да извади кестените от огъня вместо нея. Но комунистите не бяха много настойчиви през август и предпочетоха да оставят отново Луканов да се мори още три месеца със „сполуката”. Щом не го направиха през лятото, значи са мислили, че не е нужно да мимикрират чак дотам, та да е необходима коалиция с опозицията. Тогава остава да се предположи, че нещо се е случило през месеците IX, X и XI, което е променило нещата. Ако целта е била да се спечели още време за предислокация на парите, то едно навреме избрано коалиционно правителство би било по-дълготрайно от Поповото, което имаше за цел само да подготви новите избори. Ако целта е била да се легитимира „синят имидж” на КТ „Подкрепа”, има толкова по-лесни и нерискови начини за това. Пък и авторите на Сценария, никога не са обичали засукани планове, защото винаги са прилагали без притеснения директните методи.
Не мога да твърдя какво точно се е случило, та Партията да си смени тактиката именно преди зимата. Може би се е ожесточила борбата между хардлайнери и мафиоти. А твърде е възможно нещата да са следствие от международните ангажименти, които България, обявявайки се за некомунистическа държава, пое пред Света в края на септември. През октомври 1990 година. страната ни стана член на Международния Валутен Фонд и на Световната банка. През ноември в Париж ръководителите на 34 държави, САЩ и Канада подписаха договор за съкращаване на обикновените оръжия от Урал до Атлантика и нова харта на Европа, наречена Парижката харта. Вероятността тези промени да бъдат отстоявани от едно чисто комунистическо правителство, едва ли „хваща дикиш”, където и да било.
Само че да бъдат осъществявани такива промени от едно „некомунистическо” правителство, което не прелива от демократични ценности, е още по-невероятно. Така, че целта на комунистите е „мисия невъзможна” в края на краищата.

 

XT1_dia90-1012

 

СВЕТЪТ И МЕЖДУНАРОДНИЯТ ПРИНОС НА БЪЛГАРИЯ

 

Първата седмица на октомври 1990г. беше много вълнуваща за света. На 3 октомври се обединиха Западна и Източна Германия. Това е събитието на 1990 година! А в  Букурещ на заседание на Военния Съвет на Обединените въоръжени сили на Варшавския договор се взе решение за разпускането му. Наградата на Горбачов за участие в тези събития бе Нобелова награда за мир.
И България, според силите и интересите на управляващите я, "вземаше участие в това предприятие".

·                8 дни след като стана за втори пореден път премиер, Андрей Луканов замина на кратко делово посещение в Москва. След срещите си с тамошния премиер Николай Ришков и президента Горбачов, Луканов заяви: "Москва обеща нефт, хартия, мазут". Докато чакаме, държавната фирма "Балкан" намали броя на линиите си заради липса на гориво. Което пък не попречи на разширението на дейността на 2 нови частни въздухоплавателни български компании: "Джес Еър" и "Еър Виа".

·                56 дни след като стана президент за първи път, Желю Желев получи право да говори от трибуната на Общото събрание в качеството на държавен глава на България. За първи път изобщо в българо-американските отношения ръководител на българската държава посещава официално САЩ. Този факт е изключителен! На 2 октомври той произнесе реч пред Общото събрание, посветена на развитието на демократичните процеси в България. На срещата си с президента Буш  нашият Желев каза: "Г-н Президент, България вече не е комунистическа държава!". А при посещението си в Американския конгрес заяви, че България е готова да се присъедини към многонационалните сили в Персийския залив със своя военна част. Как бяха посрещнати тези негови изявления у нас е дълга история, която ще разправя във връзка с войната на света срещу Саддам Хюсеин в началото на следващата 1991 година.
Тук само ще напиша собственото си убеждение, че ако Желев бе отстоявал с действията си своите думи, той щеше да е първият българин, удостоен с Нобелова награда.
Глупак. Поредният Партиен глупак.

·                При еднодневното си посещение на Западното крайбрежие Желев се срещна в Лос Анжелос и с бившия президент Рейгън. А при завръщането си в Европа се спря за ден във Франция, където се срещна с президента Митеран. През същата тази първа седмица на октомври България беше приета за член на Международния Валутен Фонд и Световната банка.

·                През целия месец октомври световните лидери проведоха много срещи помежду си. Раздвижване настъпи и на Балканския полуостров. Външните министри на всички балкански страни се срещнаха в Тирана. Точно това време избра нашият вицепрезидент Атанас Семерджиев да се срещне със Саддам Хюсеин в Багдад.

·                На 20 ноември в Париж бе  подписана Парижката харта. До Буш, Горбачов, Тачър, Митеран, Хавел, застана и Желю Желев. В печата се появи интересно сравнение с първата Хелзинска среща на 35-те големи през 1975 година. Само двама от 35-мата, присъствали в Хелзинки"75, присъстват и на Париж"90 - Константин Караманлис (Гърция) и Агостино Казароли (Ватикана). 12 са умрели, като трима от тях са убити: Алдо Моро (Италия), Улоф Палме (Швеция) и Николае Чаушеску (Румъния). Двама са подследствени: нашият Тодор Живков и Ерих Хонекер (ГДР).

·                В Народното събрание се полуразбраха за официалните символи на държавата. Химнът на републиката остава същия - "Мила Родино", новото знаме ще е без петолъчка, а за герба се реши, че ще има лъв, но дали изправен, клекнал, с корона, с каскет... остана за... както се оказа - за 1999 година.

·                Олег Гордиевски, бивш агент на КГБ, избягал на Запад, твърди официално в своите разкрития, че писателят Георги Марков е убит в Лондон през 1978г. от българските тайни служби със знание на КГБ. Просто нямаше как, и в България беше образувано дело по този случай.  То ще се точи дълго, по-дълго от герба, един генерал ще се самоубие (Стоян Савов),  друг (Владо Тодоров) ще полежи в затвора, но край няма да има, докато времето не прибере виновните. Това еднозначно означава, че работата е много дебела и много нависоко. Също като българската следа в атентата срещу папата.

·                Основана бе фондация "Отворено общество". Изпълнителен директор - Георги Прохаски, програмни директори са Румен Воденичаров, Стефан Тафров, Димитър Луджев. Създаде се и Агенция за чуждестранна помощ, която да приема и разпределя чуждата хуманитарна помощ за България.

·                И последен български принос към световната история от това време: В края на октомври банката в град Трън, на 80 км  на запад от София, е ограбена. Изчезнала е валута, равна на 100 000. долара. На сутринта служителките заварили банката заключена, така както са я оставили вечерта, нямало никакви следи от взлом, ограбената каса била отворена с ключ и след това заключена отново. Същата нощ директорът на банката е заминал със собствената си кола и с напълно редовни документи за Италия. Неговият оригинален ключ от касата не е намерен. Самият директор също. От това става чудесен криминален роман.

 

 

ПУШИЛКА ИЗ СТРАНАТА

 

На 3 октомври - Денят на обединението на Германия, беше свалена петолъчката от пилона над Партийнния Дом. Въртолет я отнесе в неизвестна посока. Червеното знаме над Дома ще стои още 15 месеца.
Точно една година след "побоя пред Кристал", най-пострадалият според тогавашните ни представи, Александър Каракачанов бе избран за кмет на "синя София". Това стана с гласовете на общинарите от СДС и пасуването на колегите им от БСП. А в чест на първата годишнина от 10 ноември Емил Христов, Пенчо Кубадински, Димитър Стоянов, ген.Христо Русков, Петко Данчев и Лазар Причкапов бяха изключени от редовете на българските социалисти.
В средата на октомври Луканов предложи 300-дневен мораториум върху стачките и протестите срещу правителството с мотива, че то трябва спокойно да изпълни програмата си за преход към пазарна икономика у нас. Синдикатите
не са съгласни, а опозицията заяви директно, че "с подобни социалистически механизми това не може да стане". След 23 дни на остри обсъждания и само три седмици преди падането на второто правителство на Луканов, Великото Народно Събрание прие тази програма на БСП за преход към пазарна икономика. Онази, която замести Сполуката! И която пак бе наречена "програма Луканов"!
На следващия ден - 3 ноември, СДС проведе митинг на който за първи път беше поставен въпросът за оставка на правителството.

Оставка на правителството искат още:
- Желю Желев в изявление по телевизията: “Трябва да се състави програмно правителство”.
- Валентин Моллов, председател на Съюза за стопанска инициатива на гражданите: “Държавата, която създадох тук и която се нарича частен бизнес, работи перфектно. Бих се съгласил да направя правителствен кабинет.”
- Започна втора окупационна стачка на студентите от СУ. Те искат, освен оставка на правителството, и конфискация на имуществата на БСП, БДМ и ОС.
- В обща декларация на Висшия съвет и ПГ на БСП социалистите се отказват от еднопартийното си правителство, ако се състави коалиционен кабинет.

73-тата годишнина на Октомврийска революция беше чествана само със събрание на Общонародния комитет за българо-съветска дружба. Поетът Матей  Шопкин произнесе слово, наименовано " Историята още не е оценила достатъчно 7 ноември", и там съветският посланик у нас Шарапов поднесе поздравления си. Вестникът на БСП - "Дума" от 7 ноември 1990, отбелязва довчерашния голям празник ВОСР на първа страница с интервю на Герман Власкин, икономически съветник в съветското посолство - "Разорителната семейна идилия свърши" и на 4-та страница с научна статия "Алтернативите на историята". Толкоз!
Обаче в същия брой на "Дума" от 7 ноември пресцентърът на БСП съобщава на българските граждани, че "архивите проговориха и вече няма кой да им запуши устата". Следват
три списъка с имена на хора: получили от Тодор Живков жилища от ведомствения фонд на ЦК на БКП, закупили валута чрез бившето УБО и закупили коли чрез УБО.
Само онзи, който иска да бъде излъган, няма да зададе три групи въпроси:
- Какво лошо има в това, че хората „са закупили” тези неща? Ако е платена нереално ниска цена, защо архивите не проговориха за нея?
- Защо списъците съдържат имена главно на компрометирани и изключени членове на БКП/БСП? Дали не е направена внимателна извадка? Кой съхранява пълните архиви?
- Защо този/тези, у когото са пълните архиви, разкритикува, при това непълно, само мошениците, които са злоупотребили с пари, а не и с човешки животи, например?

16 депутати от БСП обявиха чрез говорителя си художникът Борис Димовски, че организират парламентарна група за национално съгласие. Това е първото споменаване на модерната сега приказка за “национално съгласие”. Учредителното заявление е подписано от Веселин Павлов, Манол Манолов, Румяна Николова, Станислав Стоев, Васил Куртев, Борис Димовски, Борян Калчев, Калинка Бонева, Матушка Аврамова, Иван Харалампиев, Христо Христов, Димитър Виделов, Иван Дочев, Никола Златев, Петър Балабанов и Йосиф Илиев. Без двама-трима, тези 16 депутати пропаднаха в политиката. Собствените изяви на тази нова парламентарна група ще затихнат и само старите вестници ще си спомнят още за тях.
“Малък скандал” се случил и във ВС на БСП.  В писмо, което е подписано от Александър Томов, Анжел Вагенщайн, Георги Пирински, Димитър Йончев, Петър-Емил Митев, Стефан Продев, Филип Боков и Чавдар Кюранов, се искала оставката на Александър Лилов. Специален пленум на Висшия съвет - 13 ноември 1990 - с 58 гласа “за” срещу 50 гласа “против” и 4-ма въздържали се, отхвърлил изводите и предложенията, направени в писмото, и потвърдил политическото доверие за Лилов, дадено му на 39-я конгрес на БСП, състоял се преди 45 дни. Това сдружение от “другари” ще продължи да води спора със социалистите на Ал. Лилов (техни приятели, разбира се) и до края на описвания период в книгата. Ще набъбне и ще се нарече ОСД (Обединение за социална демокрация). Но няма да му стане по-леко.
Имам предположение, което може да е вярно. Май не става дума за социална демокрация, а за това кой да управлява парите на Тато.

На 12 ноември СДС обяви “уличен протест” срещу бездействие на правителството. Мавзолеят осъмна изографисан с лозунги  “БСП, върви си”, “За да има мир, БСП в Сибир”, “Най-големият кенеф в Европа”.
В сряда вечерта (14 ноември), някой неизвестен опушил с парче от вестник входната врата на апартамента на Луканов. В четвъртък, пак неизвестен, направил опит да запали гаража му. Изгорели няколко буркана със зимнина, приготвени лично от г-жа Луканова. Не иронозирам ни най-малко - така пише в сериозни вестници като “Дума”.
Ако беше ги оставил, Луканов де, на остъкления балкон на апартамента на Лилов, имам предвид бурканите със зимнина, и досега да са здрави. (Вече иронизирам.)
Тези спомени от ноември 1990-та ще се обогатят с други палежи от 1992-ра - вилите, колите и къщите на известни личности, делегирани в демокрацията, за да представляват партийните интереси, пари и възгледи, като Кадир-Кадир, Петьо Блъсков, Стойчо Шапатов и др. Специално отбелязвам, че палежите се появят в “седесарско време”. Няма ги през 1991 и 1993 година. Естествено, нали?

В петък - 16 ноември 1990г., студентско шествие от СУ до Орландовци събра "опечаленото гражданство" на погребението на "Сполуката за България". На следващата вечер по телевизията президентът Желев каза: "Нужно е да не се допусне насилие в страната". Междувременно от сряда - 15 ноември 1990 година, с решение на ВНС България не е вече "Народна Република", а само "Република България"!

Пак тази седмица (12-18 ноември) беше избрана от председателството на ВС на БСП да внесе за разглеждане в пленарна зала на Закона за имената на българските граждани, който позволява на турскоезичните българи да избират имената си. Разбира се, че националистите от ОКЗНИ само това чакат. Те организираха серии от протести в цялата страна. Вестник “Дума” сигнализира: “2000 български семейства от Родопите искат политическо убежище в Гърция, за да се спасят от турците”.
В Разград бе
ше обявена Разградската Българска Република.

Не че имам нещо против разградчани, ама като отворя историята на България чета: Плиска, Преслав, Търново, Калофер, Панагюрище, Батак... Не че искам нещо да кажа, ама като погледна картата на България отпреди 50-тина страници с резултатите  от изборите през юни, виждам, че в Разградско имат превес избирателите на ДПС, а законът за имената, срещу който „се рита”, защитава точно тях.
Председателят на Българската Разградска Република Евгени Друмев (отбележете, че е от ОКЗНИ и запомнете името) обяви “Решенията на Републиката”:
1. Гражданите на Републиката се отказват от услугите на централното държавно ръководство.
2. Ръководни органи са стачни комитети, а не президент, правителство, парламент.
3.  Единствен официален език е българският.
В обръщение по телевизията президентът Желев характеризира това като “покушение срещу нацията, националния суверенитет на страната и териториалната й цялост”.
И ТОЛКОЗ!  След десетина дни, когато нямаше нужда вече от пушилка, всичко завърши благополучно. Покушителите „срещу и т.н.” станаха отново граждани на Република България. Главният прокурор Гунев, министър-председателят Попов и президентът Желев имаха вече други грижи и ги забравиха. Законът за имената изобщо ще си остане същият.

 

В понеделник - 19 ноември 1990 г.  КТ “Подкрепа” обяви 7-дневен срок за оставка на Луканов и декларира, че обявява общонационална стачка от следващия понеделник.
След
още два дни мирно шествие, организирано от Общонародното движение за граждански мир, единство и законност (името е дълго, но мисля, че вече се ориентирате, читателю, щом в него има думата “единство”) се проведе в защита на правителството. Освиркано е от привърженици на СДС. Милицията употреби сила, има пострадали и 4-ма милиционери между тях. На следващия ден, 22 ноември, депутатите от СДС поискаха вот на недоверие на правителството. С 201 гласа от своите социалистите отхвърлиха това искане. (Нали Тренчев беше депозирал вече „своето искане”.)
Същия ден, защото пред сградата на Парламента се били събрали много протестиращи граждани, министърът на вътрешните работи Пенчо Пенев (БСП) повика “червени барети”, които влязоха в НС. Акт, който е не по-малко опасен от повикването на танкове. Само падането на цялото правителство след по-малко от седмица спаси министъра от индивидуална оставка “ала Младенов”.

На 24 ноември  на пл. “9.IX”  БСП свика общоградски митинг в подкрепа на правителството. Говориха Ал.Лилов, Жан Виденов, Васил Цонев (брат на н.а.Коста Цонев), Емилия Томова и Клара Маринова. Но пък направи впечатление, че нямаше нито един от групата на Веселин Павлов и Александър Томов, въпреки, че в групата на последния участвува и самият Луканов, чието правителство се защитаваше на този митинг.
Вечерта по “Панорама” имаше едно театро - онова, дето Луканов се обадил на Гарелов да не допусне до екрана Кръстьо Кръстев от “Подкрепа” и Кръстьо Петков от КНСБ също се обидил. И си тръгнали заедно двамата Кръстьовци.
През седмицата беше учреден още един профсъюз, трети от по-големите след КНСБ и КТ “Подкрепа”. Организаторите му декларират, че не са обвързани с никоя политическа сила, но са нарекли профсъюза “Единство”. Това е думата-парола за симпатизантите на БСП. Само името “Сполука” би могло да характеризира по-добре новия профсъюз.
(Откакто КНСБ и КТ „Подкрепа” открито се присъединиха към идеята за „национално поморение”, която официално е на президента, а не на БСП, профсъюзът „Единство” се изгуби. В кой профсъюз са се прехвърлили да членуват неговите членове?)

Край езерото с мътна вода се нареди още един "рибар": създаде се втора бизнес-партия у нас (трета, ако се брои и съюзът на г-н Моллов). Нарича се БББ - Български бизнес блок. Председател е Жорж Ганчев (роден 1939г).
На 26 ноември 1990 година, понеделник, започна стачката, която изгони Луканов от властта.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 462332
Постинги: 633
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031