ЮЛИ – СЕПТЕМВРИ 1990
СПЕЧЕЛЕНО – ЗАГУБЕНО
Докато резултатът от изборите е предварително натамяняван в посоката да се запази управляващата роля на преименуваните комунисти, убеден съм, че протестът на излъганите в изборите, не е влизал в сметките. Нещо проформа за чуждите наблюдатели от рода на „кръгла маса” или „нова партия” - да, но такова масово антикомунистическо изригване – решително не. Опитите спешно да бъдат внедрени „контрольори” и „забавители на процеса” не помогнаха много, та се наложи „да се запали Райхстага”. Градовете на истината бяха разтурени за една нощ, но как се разтурва съзнанието, че искането да се научи истината вече не е подсъдно? Просто е въпрос на време да кажат и истината.
Е, някои българи са по-нетърпеливи от други. Искат това време да е минимално, да го няма изобщо. В тази амбиция няма нищо лошо, стига неуспехът да не ги отчая.
XT1_dia90-0709
СТУДЕНТСКАТА СТАЧКА (ИЛИ ПРЕЗ ЮНИ И ЮЛИ В БЪЛГАРИЯ)
През нощта на 10 срещу 11 юни “сините” плачат пред телевизорите, а “червените” спят, за да са бодри за утрешния трудов понеделник.
11 юни 1990: Митинг на “неуспелите” пред НДК. Говорят Желю Желев, Дертлиев, Тренчев, Николай Василев. Блокирано е движението в центъра на столицата. Започна стачка в СУ “Кл.Охридски”: Изборите са нечестни”, “Кажете истинските резултати”.
12 юни 1990: Спряно трайно транспортното движение от Орлов мост до Университета. След намеса лично на Желев, Орлов мост е освободен. Призивът на КС на СДС е да се прекратят “безредиците”. Създаден е инициативен комитет за гражданско неподчинение. СУ е затворен.
14 юни 1990: Изключително важно събитие с големи бъдещи последици - в “Предизборно студио” на СДС е показан документален запис от митинга на 14 декември 1989г. пред НС, от който става ясно, че сегашният президент Петър Младенов, уплашен от протестите на гражданите, е произнесъл фразата “Най-добре е танковете да дойдат”. Само 5 минути след показания видеозапис телевизията излъчи опровержение на президента: “Показаното е примитивен монтаж, който няма нищо общо с реалността.”
18-25 юни 1990: Студентската стачка се разраства. Протести в Пловдив, Русе, Велико Търново, Пазарджик, Станке Димитров. Студентите разширяват исканията си за експертиза на касетата с “танковата реплика”. Инициативен комитет за гражданско неподчинение опъна палатки пред Университета и паметника на “Цар Освободител”. Полицията не се намесва. Една медийна звезда от бъдещето - Любен Дилов-син - написа във вестника: "Пък в Пловдив, вместо мадами, опъват палатки!".
- Коалицията СДС официално се отказа да участвува в коалиционно правителство заедно с БСП. Мотивите: принципни различия в разбиранията за бъдещото развитие на страната.
- Беше възстановена БКП - на мястото на преименувалата се БСП. Според нейният председател Владимир Спасов тя наброява 15000 членове.
(Според вестниците Владимир Спасов е роден през 1925 година в Босилеградско. Завършил е право в Белград и е бил учител и класен ръководител на Людмила Живкова.)
- А ВС на БСП в лицето лично на своя председател Александър Лилов поднесе цветя пред Мавзолея на Георги Димитров ‑ вождът на предишната БКП.
На 22 юни БСП отпразнува изборната си победа. Водеща на митинга пред НДК беше актрисата Виолета Гиндева.
На 25 юни Желю Желев призна законността на изборите. От СССР, Румъния и "далечен" Китай пристигат добри отзиви. Не ги цитирам тук, защото дебелината на книгата ми трябва да съответства на нейното съдържание.
1 юли 1990: СДС свика митинг на пл.“Ал.Невски” в подкрепа исканията на студентите. Митингът се изля в шествие до телевизията, блокирайки изцяло центъра на София. Лозунгите: “Пешо при Тошо”, “Пешо танкиста”, “Долу БСП”, “Юнаци” пред Университета, “Оставка” пред телевизията. Ректорите на софийските ВУЗ-ове на общо съвещание се обявиха против студентската стачка. Това ще струва оставката на ректора на Софийския университет акад. Никола Попов. Около 600 преподаватели от СУ подкрепят официално своите студенти. Създадени са опоненти на стачката: “Жени и майки против насилието”, “Студентско движение за демокрация”.
- Съюз на ТКЗС в България, създаден преди 2 месеца в Пловдив чрез своята председателка Радка Налбантова излезе с декларация, че “ако до 5 юли не бъде прекратена студентската стачка, ще последва насочване към София на 5500 комбайна, 3700 трактора и 3400 транспортни средства. Целта е да се блокира влизане и излизане от столицата и да се помогне за решаването на проблема”.
Горката Радка Налбантова! Закъсня ли, преигра ли, но никой не посмя да я подкрепи. В съобщението на МВР по този повод се казва: „В сегашната обстановка всички са длъжни да проявяват сдържаност и разум.”
- През седмицата в “Дума” се появи съобщение, че външният министър на Италия Джани ди Микелис е заявил: “Шансът на България е в коалиционно правителство”. Този път читателите на вестника не се възмутиха, както при предизборните поздравления на Рейгън и Жискар д’Естен. А може би трябваше, за да не ги „ухапя” сега – в средата на март 1993 мащабен скандал за корупция „отвея” Джани ди Микелис. Роналд Рейгън и Жискар д’Естен останаха незасегнати.
- ОКЗНИ организира митинг на пл. “Ал.Невски” и чрез говорителя си Минчо Минчев обвини ДПС в предателство към България. Не мога да се сдържа да не посоча, че през септември и октомври 1992, когато депутатите от ДПС наистина предаваха България, гласувайки с комунистите срещу демократичното правителство на СДС, „бойците” на “националиста” Минчо Минчев не протестираха. Впрочем аз ще продължа да посочвам сдружените усилия на социалистите и националистите и нататък.
4 юли 1990: Главно Следствено Управление съобщи, че видеозаписът от 14 декември 1989 е автентичен и по него не са правени допълнителни манипулации. Президентът на НРБ Петър Младенов подаде оставка. Коментарът му за видеозаписа сега е, че е възможно да е казал това, но “репликата е извадена от контекста и допълнително манипулирана”. Още много пъти Младенов ще коментира тази своя фраза, която му “изяде главата”. Последният път ще бъде през март 1993, когато тя ще звучи така: “Танковете да дойдат, така ли?”
Според мен най-сполучливото тълкуване на този телевизионен епизод, който и сега има шансове „да мине”, е предложението, направено от депутата на БСП и бивш шеф на телевизията Филип Боков. Той демонстрира своето чувство за хумор, заявявайки, че думите на президента не били „Най-добре е танковете да дойдат”, ами „Най-добре е Станко да дойде” (Станко Тодоров е председателят на НС в момента).
Петър Младенов беше президент на България 98 дни. Желев довърши мандата си от седем години.
5 юли 1990: Подаде оставка Павел Писарев, директорът на Българска телевизия. Родната ни телевизия близо 6 месеца няма да има официален едноличен шеф. Чак три дни след като правителството на Димитър Попов поеме щафетата от ръцете на второто правителство на Луканов, във Великото НС ще се сетят за тази подробност и с подкрепата на БСП ще изберат директор на телевизията „от опозицията” – Огнян Сапарев. Но това са неприятности от следващата 1991 година.
6 юли 1990: На 26-я си ден студентската стачка бе прекратена. Продължава седящата стачка на преподаватели от софийските вузове, артисти и писатели, с искания да се публикуват нарушенията в изборния ден. Мимоходом отбелязвам, че по снимките от онова време на преден план се вижда брадата на бъдещия професор и бъдещ министър на образованието в правителството на СДС, алтернативният социалист Николай Василев.
- Коалицията СДС избра свое ново ръководство. Желю Желев остана председател на КС на СДС. Заместниците му са нови: Милан Дренчев, Филип Димитров и Христофор Събев. Говорители на Съюза са Стоян Ганев и Михаил Неделчев.
ГРАДОВЕТЕ НА ИСТИНАТА (ИЛИ ПРЕЗ ЮЛИ И АВГУСТ В БЪЛГАРИЯ)
9-15 юли 1990:
Палатките на протестиращите се преместиха между Президентството и БНБ, на жълтите павета на пл. “Демокрация”. Освободените пространства около телевизията се заемат от привържениците на социалистическия избор. Исканията им са: ВНС да не приема оставката на Петър Младенов, да се осигурят 600 дни (2 години!) спокойна работа на Парламента, за да изработи новата конституция.
- ВС на БСП излезе с обръщение “към всички граждани, към нашите избиратели, към социалистите” с призив “Всички заедно да пресечем хаоса”. КС на СДС в официална своя декларация оцени обръщението като “подстрекателство за нарушение на гражданския мир, като инструкция за апарата по места”. В последващите дни флагманът на Партията в.“Дума” тръгна в открита атака. Съдете сами:
- “Политиката на отстъпки катастрофира. Това дава основание да се каже: стига отстъпчивост, колебливост и непоследователност, които може да доведат до провал на най-голямата и най-влиятелна политическа сила в страната.” (10 юли, подписали се Любомир Йорданов и Тодор Димитров).
- “Сън по никое време. БСП си мълчи. Вината в момента се нарича бездействие. Бездейства партията, която спечели убедително симпатиите на народа. Това може да се нарече всякак, но не и стремеж към демокрация.” (14 юли, подписала Велиана Христова).
- "Епиграма на деня. (Валери Петров, 17 юли)
Часовника запитах: Странно! Защо тъй цъкаш непрестанно?
А той отвърна ми накратко: На времето се чудя, братко."
- Националистическият вестник “Зора” на БНРП на д-р Иван Георгиев още от първия брой си намери амплоата ‑ бясното куче, което, ако се развърже, ще разкъса неудобния за господаря си. (Този вестник “Зора” има толкова общо със “Зора”-та на Данаил Крапчев, колкото той, Данаил Крапчев, има общо с убийците си комунисти.)
16-22 юли 1990:
Появиха се “градове на истината” и в Русе, Велико Търново, Варна, Бургас, Стара Загора, Петрич... Издигнати са нови искания: да се махне петолъчката от пилона на Партийния дом, да се свали червеното знаме, да се разруши Мавзолея. Социалистическият младежки съюз с лидера Юрий Борисов (червен депутат в 36-то Обикновено НС, следете развитието му) откри свой “шаржов град на истината” срещу истинския на пл.“Демокрация”. Младите социалисти имат същите искания и заплашват, че ако не бъдат удовлетворени в 5-дневен срок, “те ще се включат в прибирането на реколтата”. Обикновен цинизъм!
Жителите от “Града на истината” започнаха да трупат ненужни тоталитарни боклуци на “грамада” насред пл. “9-ти септември”: стара кола “Победа”, брошури от минали конгреси на БКП, портрети на Сталин, Димитров, Червенков, стара тоалетна чиния, стари броеве на “Раб.дело”...
Засегнатите от „грамадата” побесняха, наредиха на верните си перодръжки и те прописаха. Ама че написаното няма нищо общо с истината, не онази за тоталитарните времена, която може за някои и да е субективна, а тази, обективната от площада, която всеки ходил там е видял, това не интересува слугите. Тяхна си работа, но за да не се разпространяват лоши примери сред децата ни, тук и сега цитирам писанията и имената им:
- “Дума”, 20 юли 1990, неподписано в “Соб.инф”: “Грамада от боклук не се получи, но центърът беше умирисан. Любопитните се поспираха, но подгонени от силната миризма на развалено, отминаваха с остри думи, отправени не към служителите на СП “Чистота”.”
- “Труд” от 18 юли 1990г., Кирил Стойчев: “Крача по жълтите павета безмълвен. Спирам почтително до група оратори, напрягам слуха си, за да чуя ИСТИНАТА, но в ушите ми бръмчи и ме подлудява хоровото “ме-ке-ре”. Не мога да говоря, не мога да слушам - от мен се иска да крещя, независимо против кого и за какво.”
- “Отечествен вестник”, 20 юли 1990г., Майя Любомирска: “Как ще реагира кметството на София на овеществения израз на негодувание. И какъв ще е отговорът на службите на столичната чистота и ХЕИ. А при евентуално нерешаване на поставените искания, жителите на града смятат да сменят отново местожителството си. Този път в развитите страни.”
Една новина от същата седмица: двама съпрузи от Краснодар, РСФСР, са поискали от ВНС политическо убежище в България. Оказа се, че те бягали за Гърция, но там не ги пуснали, и "като няма риба...".
Тъй като ВНС започна вече своята работа, от следствените килии бяха освободени Тодор Живков и Милко Балев.
В страната пак няма бензин. "Пак", защото по изборите имаше!
21 юли 1990: На Потсдамския площад в Берлин групата “Пинк Флойд” представи своя рок-спектакъл “Стената” пред 150 хиляди зрители на живо и милиарди по планетата. Символичната стена от огромни стиропорни тухли, която се срути под звуците на музиката, беше дълга 164 и висока 16 метра, а организацията на концерта е струвала 7,5 милиона долара. Заради отстъпките “гласност” и “път към Европа” Българската телевизия трябваше да предава този концерт наживо. Това със сигурност е досрутило нечия прословута комунистическа устойчивост.
23 юли 1990: Георги Димитров беше изваден от Мавзолея и погребан до майка си в Централните софийски гробища.
- Оценката на “Дума”, 24 юли 1990: “Не шествие, а море от хора. Когато началото на колоната достигна Централните софийски гробища, край “Ал. Невски” още имаше море от хора.” (За справка на тези, които не знаят: разстоянието от пл. “Ал.Невски” до гробищата е около 4 км.)
Никой от Града на истината, чиито палатки са точно до Мавзолея, не е видял да изнасят ковчега с тялото на Вожда предната вечер или същия ден. Ако любовта на това „море” е истинска или истина, питам се защо изнасянето е направено през тунелите под жълтите павета на площада?
И журналистите от “Отечествен вестник” не са видяли това “море от хора”, защото вестникът от този 24 юли не съдържа нито 1(един) ред за препогребението на Георги Димитров. А Г.Д. е “баща” на ОФ ‑ старото име на “Отечествен вестник”.
- В.“Демокрация” пише: “Вчера в София на траурното шествие за погребението на Георги Димитров, освен граждани на столицата и страната, присъствуваха и дипломатически представители на Афганистан, Виетнам, ГДР, Етиопия, Камбоджа, Куба, Ливан, СССР, Югославия и др.”
Не зная дали е вярно, защото „Дума” нищо не пише за дипломатическо присъствие. Но пък знам със сигурност, че написаното за Г. Димитров в „Дума”: „Времето е негово”, просто не отговаря на истината, защото тъкмо под неговото ръководство твърде много българи бяха загубени за Времето.
- Един ден след съратника си – на 24 юли 1990 - и Васил Коларов беше погребан в Софийските гробища. Този път броя на хората, вървящи след ковчега му, беше равен на броя на моретата върху земното кълбо. Ето още едно доказателство за несправедливостта на съдбата – в работата рамо до рамо, а в почестите разделени.
23-29 юли 1990:
Министерският Съвет прие постановление №78, позволяващо на органите на МВР “да очистят площадите в страната от градовете на истината”. Това постановление ще срещне “много голямо неразбиране сред обществеността”, защото годината е 1990, а не 1989-та. Министър-председателят Луканов ще се наложи да влиза в Партийния дом и Народното събрание с помощта на пазеща го “верига от симпатизанти на БСП”.
Постановление №78 няма да бъде приложено. Министърът на вътрешните работи Атанас Семерджиев ще поиска пистолет в Народното събрание да се застреля и понеже няма да го получи, ще подаде оставка. Не стана ясно дали, защото обществеността не му позволи да изпълни 78-то постановление дали, защото предпочита да застреля себе си вместо някой протестиращ или просто, за да се освободи за вицепрезидентския пост, който Желев ще му предложи на следващия ден (Съгласно т.2 от споразумението Желево със социалистите според самия Желев, но в признания, направени 10 години по-късно. Те са описани в главата за избора му за президент в 1990 година.)
- Междувременно БСП продължава “да натиска” по всички възможни начини да се състави коалиционно правителство. При поредно посещение в България нейният “най-голям приятел” (както казва неговият приятел, но и наш премиер, Андрей Луканов) Робърт Максуел заяви: “Ако не бъде образувано коалиционно правителство, аз ще изтегля инвестираните тук от мен 45 милиона долара.” (Голям нахалник. Най-малкото, защото не уточнява в чия сметка ги е инвестирал, но ще си намери майстора след година и нещо. Изобщо не им върви на чуждестранните застъпници за „българско коалиционно правителство с мандата на БСП.
1 август 1990:
Желю Желев е новият президент на НРБ.
След ден на овакантеното от Желев място в ръководството на СДС бе избран Петър Берон - с 8 срещу 6 гласа за Петър Дертлиев. Това е второто поражение за Дертлиев в рамките на една седмица след неуспеха му срещу Желев за президентския пост.
- БСП отпразнува 99-тата годишнина от Бузлуджанския конгрес с масов митинг в столицата пред клуба на БРСДП (т.с.) на ул.Симеон 53. В новата история на почти стогодишната партия това се случва за първи път - имам предвид, че в центъра на почитта е един невзрачен клуб на една тясна улица, а не Мавзолея на Вожда или сградата на Партийния Дом с кубатурата на Хеопсовата пирамида.
- И като стана въпрос за Партийния Дом: в телевизионното предаване "Актуална антена" от 3 август 1990г. журналистката Маргарита Михнева постави за първи път открито въпроса кога БСП ще върне на държавата Партийния Дом в София, построен с държавни пари. Последва мигновена реакция в "Дума" на следващата сутрин: "Тази внушителна сграда е собственост единствено на БСП и на никой друг. В нея няма вложени държавни пари", подписано "репортер". (Този „репортер” е същият, който след година и половина ще съобщи, че БСП връща на държавата Партийния Дом, построен предимно с пари от бюджета. А лековерните му читатели продължават да му вярват?!...)
Главният редактор на Главна редакция "Информация" в телевизията Иван Константинов порица официално своята подчинена Маргарита Михнева за въпросното предаване. След една година това негово "престараване" (няма да) ще му бъде зачетено и вместо директор ще стане кореспондент на телевизията в една европейска столица, западно от София. Маргарита Михнева ще запази предишната си работа.
7 август 1990: Луканов връчи оставката на първото си правителство. 185 дни преживя това правителство.
Г-н Робърт Максуел ни посети отново и този път се срещна не само с Луканов, но и с Желев и Дертлиев.
На пл. "Света Неделя" беше даден първият безплатен обед за бедни хора. Своето милосърдие проявиха собствениците на ресторант "Лебеда" в Панчарево.
13-19 август 1990: 45-ти ден продължават митингите по площадите на София и страната. Пред телевизията “ври и кипи”. Забелязват се опити за физическо насилие, но само срещу депутати на БСП ‑ Добри Джуров, Кольо Георгиев, Драгомир Драганов. Каузата изисква жертви.
На мястото на АОНСУ (университетът за висши партийни кадри) се създава фондация "Димитър Благоев" с 20% от научния потенциал и с 4% от техническия. Прехвърлят се към други ведомства Институтът за съвременни социални теории и Институтът за социално управление. Музеят на революционното движение и Музеят "Георги Димитров" минават на самоиздръжка.
20 август 1990: Митинг на СДС пред Партийния дом. Един младеж (Пламен Станчев) заплашва, че ще се самозапали, ако БСП не махне веднага петолъчката от пилона.
21 август 1990: От трибуната на парламента депутатът Румен Воденичаров (СДС) каза по повод ултиматума на Пламен Станчев, че “дори да изгори, той няма да стане Ян Палах”. Тези думи станаха причина пред Народното събрание да се събере митинг от протестиращи. Тълпата малтретира депутати. Пак от червените.
23 август 1990: 10-минутна блокада на централния вход на телевизията от социалистите на “Гражданското движение за национална и обективна телевизия” завърши със сбиване.
24 август 1990: Един “Мерцедес” бе запален насред площад “9.IX” в знак на протест срещу високите вносни мита за западни автомобили. Собственикът на “Мерцедес”-а остана анонимен.
25 август 1990: С разрешение на коменданта на Партийния дом алпинисти-доброволци изчукаха с длета петолъчката, сърпа и чука от двуметровия герб на НРБ над централния вход на Дома. Цял митинг от доволни граждани наблюдаваше това зрелище.
26 август 1990: Вечерта беше запален Партийния дом.
27 август 1990: В 5,30 сутринта Градът на истината бе сринат. Хората, които го обитаваха, бяха подгонени от милицията чак до трамвайната спирка на пл.“Света Неделя”. В рамките на 24 часа бяха “закрити” всички градове на истината в страната.
Тагове:
Факти за моите заключения ли? Имам ги и няма да се поколебая да ги изложа.
