Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.09 17:18 - НИЕ-110 Резултатите от изборите 1990
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 80 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 26.09 11:20


ПОСЛЕДНАТА   ПРЕДИЗБОРНА   СЕДМИЦА   В   БЪЛГАРИЯ

 

Тя започна с посещението на г-н Робърт Максуел у нас ‑ 6 дни преди изборите на 10 юни 1990. Първото му посещение в България беше в усилните дни около преименуването на Партията и избора на президент. Тогава пристигна у нас след посещението си в Москва, където бил имал разговори с Михаил Горбачов и носеше дарение от 1000 тона вестникарска хартия, която да бъде дадена на главните политически групировки, пропорционално на спечелените гласове от изборите през юни. Значи след изборите! Брей тарикати! От “Дума” научаваме, че този път приятелят на България Максуел носи храни и дрехи като дарение за 200 000 долара, има лична среща с президента Младенов (който след 3 дни замина за Москва да се среща с Горбачов)  и е главен спонсор на големия рок-концерт на 5 май 1990 г. с участието на световни звезди на естрадата.
От вестника “Демокрация” пък научаваме за откритото писмо на българските певци и музиканти до техните колеги Пол Янг, Тони Скат, Сандра, Бони-М, Шакакан в което се казва: “Решихме да се обърнем към вас, защото с изненада видяхме върху рекламни материали за предстоящия концерт предизборния символ на комунистическата партия. Според нас, без дори да подозирате, вие ще бъдете използвани в нейната предизборна кампания. Под прикритието на  “благотворителен концерт”, спонсориран от Р.Максуел, издател на трудовете на бившия диктатор Т.Живков, ще бъде устроено голямо зрелище с ваше участие пет дни преди първите свободни избори в България от 45 години насам. Целта е да се покаже пред българския народ, че западната демокрация във ваше лице поддържа сегашния режим. Скъпи колеги, подарете вашия концерт на децата, а не на една компрометирана партия.”
Подписали се: Васил Найденов, Богдана Карадочева, Мими Иванова, Георги Минчев, Митко Щерев, Тодор Колев, Стефка Берова,  Вили Кавалджиев, , Йордан Марчинков, Борис Карадимчев, “Щурците”, “Сигнал”, “Старт”, ФСБ, “Диана експрес”, “Трамвай номер 5”, “Фактор”, “Спешен случай”, “Турбо”, “Орион”  и  Милена.
На следващия ден по повод на горните думи журналистът Митко Шишков пише във в.“Дума” една гневна статия “Максуел не е заслужил хулите на Демокрация” в която брани от “безпочвени нападки БСП и “световноизвестния бизнесмен, който пръв откликна на нуждите на нашата страна в един крайно тежък период”.
Със съжаление пиша, че нашите „прославени спортисти” – щангисти, златни момичета, футболисти, борци – не се ангажираха нито тогава, нито по-късно, с някаква ясно изразена позиция.  Мислят си, че мълчанието не е позиция. Социалистически спортисти, яли на корем кюфтета.
И веднага пиша, че това не се отнася единствено до сестрите Малееви в тениса. Добавям и лекоатлетката Анелия Нунева, която през юни 1993 година победи в едно от състезанията на „Мобил
GP” и посвети тази си победа на гладуващия Едвин Сугарев и отстояващите правдата на пл..”Демокрация”.
Впрочем за Анелия Нунева съобщи само вестник „Ранно утро”, новината я нямаше дори в ”Демокрация”. Панайот Денев, тогавашният главен редактор на вестника, не е намерил за необходимо да й обърне внимание, четейки новините от телекса. И ако поради  такова информационно затъмнение съм пропуснал нечий затрогващ жест като този на Анелия, горещо моля този спортист и човек да ме извини. Но във всички случаи не дължа извинение на огромното мнозинство „соц-спортисти”.

В този ред на мисли искам да добавя още една.  В. “Дума” от 8 юни 1990г. публикува интервю с  н.а. Стефан Данаилов. Там той казва: “Пътувал съм много из страната и смятам, че познавам хората. Не виждам по-весели очи, отколкото преди 10 ноември. Хората са настръхнали, а свободата не е изписана на лицата им. Може би защото и от двете страни съществува недоверие. ... Напоследък разликата между (броя на) зрителите в залата и актьорите на сцената не е много голяма. Не сме интересни на хората. Засега може би не са се появили пиесите, спектаклите с които да ги изненадаме. Не реагираме бързо на промените. Режисьорите също не са виновни, че не познават развитието на световния театър, защото това не се учи от списания. Трудно може да се предвиди в каква посока трябва да се развие театърът след затихването на политическите борби.”
Г-н Данаилов, свободните хора стават все повече, макар вие да не ги виждате (разбирате). Те не ходят по митингите на БСП, чийто водещ сте. Не искат! Народният театър „Иван Вазов”, чийто партиен секретар бяхте, е твърде много организиран в „червено” и като състав, и като репертоар. Свободните хора го отбягват естествено. А несвободните не идват, защото няма вече структурите, които ги „водеха на театър”. Това са причините за разправиите в Народния театър, които няма да стихнат, докато не се „разкрепостите”. И това не може да  научите от списанията. „Мастер” сте, но само в професията си. Което е съвсем недостатъчно!

В.“Демокрация” публикува предизборните поздравления на 2-ма бивши президенти - Валери Жискар Д’Естен (Франция) и Роналд Рейгън (САЩ) до българския народ. Така са адресирани тези поздравления ‑ “към българския народ”.  Вероятно това, че там се говори за исторически шанс, който ни дава времето, за да изберем демокрацията, е подразнило група социалисти от община  Родопи Пловдив. “Думата” на Стефан Продев от 5.06.1990 публикува тяхното възмутено писмо и добавя собствен коментар: “Ако СДС не разчита в достатъчна степен на подкрепа на своите избиратели, той може да прибегне и до външна странична помощ. И без да сме пророци обаче, ще предскажем, че тук, на родна земя, българските избиратели, които имат достатъчно чувство за национално себеуважение и достойнство, ще възприемат внушения като тези на господата, като публично съмнение в тяхната политическа зрялост и няма да допуснат други ‑ от Калифорния или “Шан’з Елизе”, да им диктуват техния избор, да предрешават вместо тях коя бюлетина да изберат на 10 юни.”
А така де, това да не е Москва, че да слушаме колко да са сините бюлетини. Само, че „Анушка вече е купила олиото, и не само го е купила, но и го е разляла на трамвайната линия”, както казва един герой на Михаил Булгаков („Майсторът и Маргарита”, изд.1981 – за сведение на пушешите с лула.)

Върхът на предизборната борба между двата политически “динозавъра”  беше на 7 юни 1990 година. В чудесната топла привечер на този ден се състояха едновременно заключителните предизборни митинги на СДС  (Орлов мост) и на БСП (пл. “9-ти септември”).
По груби изчисления досега в живота си съм участвал в стотина манифестации. Убеден съм „като че ще съмне”, че този „внушителен митинг на пл. Девети септември” е бил същото празно партийно мероприятие. Основният ми довод: хора, които вярват, че всеобщото благоденствие ще дойде само, ако усилията на всички индивиди се подчинят на една воля, на един вожд, на една партия, нямат правото на собствено мнение именно поради противоречието с тази аксиома. В техния свят никой не може да избере дори такива дребни неща като тези – да отиде на митинг или да не отиде, по тази улица ли да мине или по съседната, какво да носи в ръцете си, длъжен ли е да скандира или не и така нататък.
Но никога не бях присъствал на събиране, където всеки отива със своята си спотаена същност, крита дълги години дори от близките, надявайки се поне, че там няма да бъде насилван да я подтиска за няколко часа и ще може да отпусне за малко напрегнатото си лице. И изведнъж, попадайки на Орлов мост, разбира, че всички десетки хиляди хора покрай него са дошли за същото Това е неописуемо! Взрив! Ражда се нова Вселена. Човек минава в друго състояние. Свободата става осезаема. Отказвам се да описвам този миг. Не мога. Не зная как човек достига до тази промяна. Дали се ражда с нея, дали я разбира изведнъж или я култивира постепенно в подходяща среда, дали е възможно да я предаде на децата си... Но със сигурност знам за себе си – присъствието на „синия митинг” на 7 юни 1990г. ме направи свободен човек! Това исках да прочета в „моя вестник” на следващия ден, а не протоколните думи за „въодушевлението”, „най-големият митинг, какъвто България не помни” и прочие. Явно списващите „Демокрация” бяха все още организирани хора (т.е. несвободни), или организиращи, което е все едно. Добре де, какво от това.

 

 

ОФИЦИАЛНИТЕ  РЕЗУЛТАТИ  ОТ  ИЗБОРИТЕ

 

Записани избиратели в списъците:    6 976 620  души.
О
т тях гласували                                  6 333 334  души        или  90,78 %

Избрани депутати във Великото Народно Събрание:

БСП

211

52,75 %

СДС

144

36,00 %

ДПС

  23

  5,75%

БЗНС

  16

  4,00 %

Отечествен съюз

    2

  0,50 %

Независими депутати

    2

  0,50 %

Отечествена партия на труда

    1

  0,25 %

СДП (немарксисти)

    1

  0,25 %

Във Великото НС са избрани 368 мъже (92%) и 32 жени (8%). От 32-те жени, 24 са в групата на БСП,  7 в групата на СДС  и една жена е от БЗНС.

По професии депутатите се разпределят така:

 

БСП

                 СДС

инженери

40

9,0 %

15

10,0 %

юристи

32

16,6 %

23

16,0 %

икономисти

3

14,7 %

11

7,9 %

лекари и биолози

21

10,0 %

12

8,1 %

философи,култ.дейци,журналисти

18

8,5 %

20

12,5 %

писатели

 9

4,1 %

 6

4,2 %

дипломати

 9

4,1 %

 -

-

учители

 8

3,8 %

 8

5,5 %

военни дейци

 7

3,3 % 

-

-

спортни дейци

 3

1,8 %

-

-

математици и физици

3

1,8 %

7

4,8 %

По длъжности в държавното управление депутатите са:

 

БСП

СДС

Платени висши партийни кадри

32

-

Генерални директори и директори

30 *

-

Членове на правителството

19 *

-

Съдии и прокурори

16 **

-

Представители на общинските власти

11 *

-

Зам. министри

8 *

-

Висши служители в министерства

5 *

-

Генерали

4 *

-

Висши служители на МВР

4 *

-

общо

129 души

 

Заб.: Основен принцип на демократичното общество е 3-те власти: законодателната (парламент), изпълнителната (правителство) и съдебната да бъдат разделени. Отбелязаните с една звездичка имена са членове и на изпълнителната власт, а с две звездички - и на съдебната власт. Такива двойно натоварени хора в групата на БСП са 97 души, което представлява 46 процента от нея.

На следващата страница прилагам една поучителна карта на България, която показва нагледно кои части на страната са повече или по-малко “червени” или “сини”, или пък имат превес избирателите на ДПС.

 

ХТ1_karta1-6-90

 

Изборните резултати покрусиха привържениците на СДС. Това бе първа загуба на свободни хора. Разтърсваща е смесицата от тъга, че не си успял да задържиш щастието в ръката си, от яда към собствената ти наивност и от презрението към победилия те с измама, когато притежаваш съзнанието на свободния човек. В такава атмосфера никога не съм бил, защото за какви чувства човешки може да се говори в строго подстригания социалистически свят. Там, в този свят, няма победа или поражение. Каквото и да се случеше, биричката вечер те чакаше на вратата. Разбира се, че ако изпълняваш командата „равнис”. Толкова е просто.
-
Другарят Продев написа в „Дума” на 14 юни 1990 година: „Родината е петимна за спокойствие. Господа опозиционни лидери, осигурете й го! Приберете синята агитка от улиците и се отдайте на размисъл. Той ще ви помогне много повече преди 17 юни от детинските крясъци и надутите клаксони. Ако с друго не можете да помогнете на народа си, поне го оставете да се наспи нормално.”
Има си хора, назначени да гонят славеите дори, за да не смущават “трудовия сън на нацията”, нали. Но има и такива хора, които плашат с наказание, онези на които не им се спи.
-
Васил Цонев, „Дума”, 8 юни 1990: „Когато СДС спечели изборите... Ами те ще ни изгонят. Ще ни пратят в планетата на малкия принц. Там ще бъдем малко – Хамлет, Крал Лир, Джордано Бруно, Сирано, Сен Жуст, Митя Карамазов и Грушенка, Кола Брюнон, Хъкълбери Фин и Том Сойер, момчето Мотъл, млекарят Тевие, Пинокио, Алиса от страната на чудесата, Мечо Пух и храбрият войник  Швейк. Все хора, непригодни за пазарна икономика.”
Какво да кажа? Тарикати, нагли тарикати. Хубавото е, че вече са на изпроводяк.

Лошото е, че социализмът се оказа строй за хора, които не употребяват мисълта си. Все едно дали е поради страх, мързел, елементарна простотия, примирение, пасивност,  пресметливост, егоизъм, наследственост... За съжаление се присъединявам към мислещите, че процентът на „такива хора” сред българите е смущаващо висок за една съвременна нация. И в това е главната беда на този народ.

Язък за трудолюбието му!

 

 

БЯХА  ЛИ  ЧЕСТНИ  ИЗБОРИТЕ  ПРЕЗ  ЮНИ  1990

 

В седмицата, която следваше изборите, се промени отношението на ръководството на СДС към резултатите им. В нощта след първия тур (10-ти срещу 11-ти юни) Желю Желев каза официално по телевизията “престъпници” и “изборите са фалшифицирани”. На 25 юни вестник “Демокрация” публикува изявление от името на СДС, подписано пак от Желев, в което всички обвинения, съмнения, упреци към дейността на ЦИК и законността на проведените избори се снемат. Остават само основания за упреци към някои секционни комисии и отделни лица на ограничен брой места. Това решение е взето трудно и не е общо за коалицията СДС.  Основанията ми:
Изявлението е датирано от 21 юни и завършва с думите: “Всякакви публикации във вестник “Демокрация” в противния смисъл не отразяват официалното становище на СДС”. Публикувано е с 4 дни закъснение и с бележка от редакцията: “Напомняме, че вестник “Демокрация” не е орган на КС на СДС и публикациите в него нямат официален характер”.
Признаването на законността на изборите от лидера и от управляващия орган на опозицията, предопределя еднозначно признаването им и от страна на Европа. Това е единственото, което е сигурно. Дали е трябвало така да се постъпи от страна на ръководството на СДС, остава спорно. Някои твърдят, че непризнаване на изборите щяло да предизвика проливане на кръв и нарушаване на мирния преход. Други казват, и аз мисля така, че комунистите нямаше да посмеят да повикат танковете. Беше рано за директно конфронтиране от тяхна страна, процесът на окопитването им още не беше завършил. А беше тъкмо време за нас да им кажем в очите и пред света, че са едни голи лъжци и нищо повече!
Ако за това решение на българския президент (след 40 дни Желев ще стане президент) все още може да се спори с някой по-наивен, то безспорна Желева грешка е поведението му през следващите 1991-1992 години, когато фактите за фалшифициране на изборите започнаха да изплуват на повърхността след успокояване на положението. Тези факти съществуват обективно, могат да бъдат доказани с документи и пренебрегването им е глупава грешка.

Фактите за фалшифициране на изборите:
Темата за 500-те хиляди фантома в избирателните списъци, което е около 9% от общия брой гласоподаватели, се появи в опозиционния печат чак през юни-юли 1991 година. Смятам, че за разлика от сравнително дребните и общо взето трудно доказуемите факти за капачки, олио и тъмни стаички, обвиненията за фантомите в избирателните списъци са много сериозни. Първо: те могат да се докажат. За тях има останали писмени следи. И второ: ако някой е взел 20 лева в плика, той самият няма да си признае, тъй като ги е взел. Докато включването в списъците е направено без негово знание или съгласие. Значи някой е спечелил чрез него, а той нищо не е “намазал”,  така ли?
Сега давам думата на двамата главни изследователи на този проблем ‑ математиците Михаил Константинов и Николай Вълчанов, които казват:
На всички ни е известно, че в НРБ  45 години редовно се провеждаха избори за народни представители, съветници и т.н. За целта се изготвяха списъци, достоверността на които не подлежи на съмнение поради полицейския характер на съставянето им. Данните от резултатите на изборите се публикуваха във вестниците под заглавие “Съобщение на ЦИК”. Конкретните източници и цифри са дадени в следващата таблица и обхващат последните 20 години.

Избори за

Дата

Публикувани

Сведения в

Регистрани 

избиратели

Гласували

избиратели

% на

участие

Референдум 6.5.1971

“Раб.дело”

19.5.1971

6 174 635

6 156 228

99,7

VI–то НС

30.5.1976

“Раб. Дело”

1.6.1976

6 168 931

6 159 942

99,8

нар. Съвети

25.3.1979

“Отеч.фронт” 27.3.1979

6 443 438

6 436 443

99,8

VIII -мо НС

7.6.1981

“Раб.дело”

9.6.1981

6 526 782

6 524 086

99,9

нар. Съвети

4.12.1983

“Раб.дело”

6.12.1983

6 566 971

6 564 400

99,9

IX–то НС

8.6.1986

“Раб.дело”

11.6.1986

6 650 739

6 645 645

99,9

нар.съвети  26.2.1988

“Раб.дело”

1.3.1988

6 652 792

6 595 981

99,1

ВНС  10/17.6.1990

19.6.1990

6 976 620

6 333 334

90,7

И една справка от статистическите справочници: Нарастването на населението на България до 1988-1989 години е ПЛАВНО и постепенно затихващо, като през 1990-та прирастът е нулев, а през 1991 година започва намаление на максимално достигнатата стойност  от  8 900 000 българи.

Погледът върху таблицата ни уверява, че броят на регистрираните избиратели също е  ПЛАВЕН и следва затихващия характер на промяната на общия брой население в България. Но до година 1988-ма! През юни 1990-та  се забелязва  РЯЗЪК СКОК от 324 000 избиратели, регистрирани в повече, при почти неизменен брой живи граждани в сравнение с 1988 година. Освен това по данни на ЦСУ, публикувани във в.“168 часа” от 4 юни 1991, броят на емигриралите граждани от България за периода от май 1989 до юни 1990 е около 408 000. Ако се приеме, че 75% от тях са над 18 години (това е световно доказаният процент възрастни срещу малолетни), това означава, че с още 300 000 трябва да се намали броя на избирателите. Тази най-общо направена сметка показва, че броят на регистрираните гласоподаватели през юни 1990 година е завишен с повече от 600 000. Безпощадно ясно !
Наличието на приблизително толкова фантоми в юнските избори от 1990 година може да се изведе и от сравнението на изборните резултати с тези от октомври 1991. Тогава гласуваха 5 700 000 души и това бяха 88 % от всички имащи право на глас. Т.е. броят на регистрираните избиратели през октомври 1991-ва  е бил  6 милиона и 478 хиляди души. Разликата до 6-те милиона и 976-те хиляди общ брой гласове през юни 1990 г. е 498 000.
И всички тези факти секретарят на ЦИК за тези избори и министър-председател на България след това – Димитър Попов – през юни 1991-ва нарече официално в печата „шашкънии”! Не искам да съм на мястото на съдията Димитър Попов!

Странни съвпадения:
Цитирам в.“24 часа” от 23 юни 1992 (още една година по-късно): “Бившият главен прокурор Мартин Гунев и червени барети съхраняват през юни 1990 протоколите от районните избирателни комисии. Документите били над 12000  и са предадени срещу подробен опис на щатни служители в парламента. Г-н Гунев уточни, че е работил само с протоколите и не знае нищо за оригиналната дискета с изборните резултати. Живко Сталев също няма представа къде е дискетата. “Цялата документация минаваше през секретаря на ЦИК Димитър Попов и канцеларията на Народното събрание”, добави г-н Сталев. “Не мога с положителност да кажа дали не сме предали дискетата на президента, заедно с доклада на ЦИК, който направихме”, каза още Живко Сталев.”
(За пояснение на читателя: Живко Сталев е председателят на ЦИК за изборите през юни 1990-та, Димитър Попов ‑ нейн секретар, а Мартин Гунев ‑ член на ЦИК.)
Не могат да не направят впечатление и следните факти, които оставям на други да коментират:
- месец и половина след изборите, лидерът на СДС Желю  Желев, който призна еднолично законността им, стана президент и с гласовете на социалистите  във  ВНС;
-
шест месеца след изборите, президентът Желев предложи, и ВНС прие, Димитър Попов за министър-председател;
-
един месец преди избора на Димитър Попов за премиер, ВНС избра Мартин Гунев за Главен прокурор;
-
Живко Сталев стана председател на Конституционния съд…
-
има още странни съвпадения.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 11947
Постинги: 46
Коментари: 29
Гласове: 37
Архив
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031