КАК СЕ ПОДГОТВЯХА ПЪРВИТЕ ДЕМОКРАТИЧНИ ИЗБОРИ В НОВА БЪЛГАРИЯ

В началото на януари 1990г. СДС поиска провеждане на изборите през месец ноември. През февруари съветският вестник “Комсомольская правда” пророкува, че  "Выборы в НРБ состоятся в июне”, и позна. На 3 април Александър Лилов се съгласи с прогнозата на съветските другари.
Да, те бяха официално признати за свободни и демократични. После и за честни. Има възражения и по двете твърдения. За честността им възраженията са много повече, затова за тях отделно. Сега за свободата и демократичността.
След като Станко-Тодоровото НС насрочи изборите през юни 1990 година и се саморазпусна, в страната се повиши политическото напрежение. Това е напълно естествено с оглед на идващите първи свободни избори, където освен Партията, щеше да има и други кандидати, нейни идеологически противници.
В началото за случилото се в София (така е за тоталитарните, централизирани държави - онова, което се случва в столицата, определя живота на страната като цяло).

·             2-8 април 1990 - седмица на митинги, протести и скандали
- Учителският синдикат към "Подкрепа" (с главен координатор Димитър Димов) образува жива верига пред м-вото на просветата и иска оставки. Между ръководствата на БДМ (бивш ДКМС) и редакцията на в."Народна младеж" (бивш орган на ДКМС) избухна публичен скандал, може ли вестникът да бъде независим, ако парите ги дава комсомолът. Между "старите" и "младите" войници в гвардейската рота, даваща представителна охрана пред Мавзолея, се е развихрил голям бой. Най-вероятният повод е политически.
- На 4 април следобед, точно 34 години след завършване на Априлския пленум на ЦК на БКП от 1956 година, студенти от СУ организираха "възспоменателно" шествие до сградата на СНС, за да поднесат цветя и портрети на Живков и Сталин пред паметната плоча на сградата на "Московска", където се е състоял този "исторически" пленум. Но, както пишат вестниците, предвидливи хора вече били махнали плочата от стената. Това не се отнасяло до втората паметна плоча, поставена вътре в сградата, в историческата зала. Кога е махната тя, не се знае. Знае се, че през цялото време на своето пребиваване в СНС като кмет на София, избран със синята бюлетина, Александър Каракачанов е стъпвал по килима от старото време - с голяма червена петолъчка в средата. .
- Зелената партия и "Екогласност" отпразнуваха Цветница на 8 април с карнавално шествие от НДК до Мавзолея. На сцената пред НДК имаше лозунг  "Комунизмът си отива".

·            9 - 15 април:
- Тази година за първи път след 46 години насам Великден отново е официален празник. Невероятно! В.“Дума” (бивше “Раб.дело” преди 6 дни) в броя си от 9 април публикува програмата за богослуженията през Страстната седмица.  БСП  (преди само 6 дни - БКП)  организира  Великденски събор на 15 април пред НДК в столицата. В поканата на БСП до членовете й (комунисти до преди 6 дни) се казва: “По стародавен обичай заповядайте с боядисани яйца на нашия събор!”.
- В нощта на Великден новото беше на пл."Демокрация" (все още официално площад "Девети септември") - на светлината на хиляди свещи тържествена литургия отслужи отец Христофор Събев. Наред с "Христос воскресе" множеството скандираше "Бог е с нас", "СДС", "Победа". Понеже литургията се провеждаше на площада и нямаше църква за обикаляне, хилядите обиколиха квартала на бившия царски дворец .
- През тази седмица за първи път беше залят с червена боя бюстът на Ленин пред кино "Изток" в столицата. След седмица на честването на рождения ден на Ленин в Москва, Горбачов ще каже: "Реалният прогрес е невъзможен без Лениновото наследство." Свалена е петолъчката от купола на Духовната семинария (бившия Дворец на пионерите в София) и сградата е върната на Светия Синод. Децата от Двореца на пионерите след дълги спорове, големи обещания и година време ще бъдат настанени в бившия партиен дом на Димитровския РК на БКП на ъгъла на булевардите "К.Величков" и "Ал.Стамболийски".
- Скандал във в."Литературен фронт", издание на СБП: клубът на писателите-комунисти в СБП в лицето на Иван Гранитски, заместник главен на вестника, разкритикувал "линията на изданието" в отсъствието на главния му редактор и колегите-некомунисти. Последните вдигнали скандала.

·             16 - 22 април:
Първи предизборен митинг на СДС - 18 април, площад Ал. Невски". Говориха Георги Спасов, Петър Дертлиев, Елка Константинова, Александър Каракачанов, Ангел Ахрянов. Звучаха песните "Представи си" на Джон Ленън и "Аз не съм комунист и никога няма да бъда" на Кирил Маричков. А студентите от ФНСД отбелязаха рождения ден на Ленин като направиха от празни кашони символична стена пред паметника му в центъра на столицата и приеха резолюция с искане за преименуване на улици и заводи и демонтиране на паметниците на Ленин в страната.

·             23 - 29 април:
- С решение от 26 април 1990 по дело №2574 Софийският Градски съд въз основа на Закона за политическите партии и Закона за избиране на ВНС е регистрирал Двжението за Права и Свободи като "движение за защита на човешките права и свободата на българите с турско самосъзнание, живеещи в България".
(След изборите БСП и особено партиите на националистическа основа ще твърдят, че ДПС е етническа партия, регистрацията й е противоконституционна и Движението трябва да се забрани. Към всички аргументи и контрааргументи за тези твърдения, искам да добавя, че е необходимо да се изтълкува още един факт: официалната информация - за простите избиратели, не за Централната Избирателна Комисия - че ДПС е регистрирано, ще се появи в печата цели 2 месеца по-късно - на 29 юни 1990 във в."Дума", когато изборите вече ще са отминали. За политическото поведение на ДПС и на неговия водач - отделно, и по нататък, защото има много за отбелязване)
- По телевизията започна "предизборно студио" - една съвършено непозната за страната ни форма за предизборна агитация. Всяка вечер след новините в 20 часа по първа програма всяка от политическите сили има на разположение по 5 минути телевизионно време, което може да използва по свое усмотрение. В първото "предизборно студио" (23 април) основните политически сили се представиха така:
БСП - Александър Лилов предложи един от централните софийски площади да се нарича "Свобода и демокрация" и на него да се изгради мемориал, посветен на всички  паднали в политическите борби от 1878 до днес.
БЗНС не използва първото си предоставено време.
СДС използва само една минута от времето си, за да пусне в ефир за първи път песента на Борис Карадимчев и Александър Петров "45 години стигат, времето е наше", изпълнена от сборна формация на най-известните ни естрадни изпълнители.

·            30 април - 6 май:
- Първи май по света и у нас
В Москва се състояха две манифестации. Официалната на Червения площад е организирана от профсъюзите с председател Генадий Янаев (запомнете това име) в присъствието на генералния секретар на Световната федерация на профсъюзите Ибрахим Захария и на самия Горбачов. Неофициалната манифестация е започнала веднага след завършване на официалната, пак на Червения площад. Горбачов гледал от трибуната на Мавзолея, но след обидни възгласи срещу него и властта общо, напуснал обиден.
И в Берлин е имало две отделни манифестации - в Източен и в Западен Берлин, но те се събрали пред Райхстага на общ митинг. В Прага чешката компартия се отдалечила за празника максимално от центъра и от миналогодишната пищност - Първи май посрещнала сред ливадите на Стрелецкия остров.
Първи май в България бе двоен. КНСБ и в."Труд" отбелязаха празника на труда с естради, кебапчета и бира около езерото в Парка на Свободата, където се събра подписка за връщане старото име на езерото Ариана. БКП събра своите привърженици пред НДК и след митинга там потегли шествие по булевардите "Патриарх Евтимий" и "Руски" до Орлов мост, където митингите (на БСП и КНСБ) се допряха. Пряко стълкновение между тях нямаше, но близостта  се оказа опасно потенциално огнище на напрежение. Първите искри между двата полюса прескочиха именно на Орлов мост.
В печата, както следва да се очаква, всеки вестник говори със суперлативи за проявите на своите привърженици и с пренебрежение за проявите на чуждите. Такова „тупане в гърдите” е позволен инструментариум в предизборна обстановка. Разрешени са и някои хитрини от рода на „Дръжте крадеца”, „Болен здрав носи”, ”А вие защо биете негрите”, „Гроздето е кисело”... Обаче, ако искаме действително преходът към новото да се извърши мирно, са забранени абсолютно призивите за насилие във всякаква форма чрез средствата за масово осведомяване. Именно чрез средство за МАСОВО осведомяване, защото насилието приложено от дадено лице или отделна група от хора по принцип е непредотвратимо.
Трябва да се констатира със съжаление, че едва навършил възраст един месец, органът на социалистите в.”Дума” вече става определено агресивен. Всички останали вестници могат да бъдат окачествявани като (не)обективни, тенденциозни, (не)отговорни, необходими чудесни, простовати, (без)отговорни и т.н., но никой от тях не е агресивен. За разлика от „Дума”, и това е нещо доказуемо обективно, защото казаното отлита, но написаното остава.
- За първи път в България изобщо беше отбелязан 5 май - Денят на Европа. Състоя се тържествен концерт в зала "България" на Софийската филхармония под диригентството на Емил Табаков. Оказа се, че финалът на 9-та симфония на Бетовен по Шилеровата "Ода на радостта" от много години е химн на Европа (не континента, а обединените държави в Европейската Общност - ЕО).
- През седмицата България се включи към програмата ФАР (помощи на западните страни за източноевропейските държави). В Брюксел е подписано споразумение за икономическо сътрудничество и търговия между ЕО и България. Международният Валутен Фонд (МВФ) откри процедура за приемане на България във фонда. Справедливостта изисква, без да се намесват причините, да се отбележи, че тези стъпки са предприети от еднопартийното правителство на Андрей Луканов.
- На 3 май България възстанови дипломатическите си отношения с Израел след 23-годишно прекъсване – след войната между Израел и арабите през 1967 година. Още една преоценка.
- Една любопитна вест от седмицата. На бул. "Г.Димитров", на 200 метра от паметника на Ленин, цигани разиграваха две мечки. Любопитното е какво би се случило, ако времето беше една година назад - 1 май 1989 година.

·             Следващата седмица от 7 до 13 май беше сравнително "постна" откъм вътрешно-политически събития. 9 май - Денят на Победата над фашизма - бе отбелязан само от БСП, МС и КНСБ с поднасяне на венци пред паметника на Съветската армия в столицата. Партията на Петър Дертлиев в СДС - БСДП също отбеляза този Ден - на 8 май излезе брой 1-ви от в. "Свободен народ".

·             Основният външно-политически акцент на тази и следващата седмица е световното  турне на Желю Желев, начело на официална делегация на СДС за представяне на коалицията:
- 7 май: Чехословакия - среща с президента Вацлав Хавел.
- 9 май: Франция - срещи с Пиер Мороа, Жак Ширак, Реймон Бар (бивши министър-председатели) и Валери Жискар д"Естен (бивш президент). Среща с Франсоа Митеран не е имало. Закуската във френското посолство в София от началото на 1989 година засега е последна между двамата.
- 11 май: Великобритания - среща с Маргарет Тачър и лидерите на двете водещи партии: Джефри Хау и Нийл Кинак.
- 12 май: САЩ - срещи с вицепрезидента Дан Куйел, държавния секретар Джеймс Бейкър и Збигнев Бжежински.
- 16 май: Полша - срещи с министър-председателя Тадеуш Мазовецки, Лех Валенса и президента Войчех Ярузелски.
За балансиране на срещите през същата тази седмица Андрей Луканов се срещна в Бон с канцлера на ФРГ Хелмут Кол и вицеканцлера Ханс-Дитрих Геншер.

·             14 - 20 май:
- Сутринта в понеделник (14 май) София осъмна, облепена с агитационни материали на СДС и сините инициали на коалицията, изписани къде ли не, дори върху катаджийските будки по кръстовищата. Вестник "Демокрация" нарече тази сутрин "синя утрин". "Дума" протестира и се закани, че ”червената утрин" ще е, когато се отворят урните и се види цвета на бюлетините.
- На пресконференция в Лондон (18 май) Симеон II е казал: "Не желая да се намесвам с нищо в сегашната политическа обстановка в България. Не считам за разумно едно скорошно пътуване в България, тъй като то може да се изтълкува погрешно и да се създаде напрежение за някои хора. Бил съм вън от България 43 години, така че още 2-3 години наистина не са много за мен. Най-важното за мен е да видя, че нещата в България се задвижват. Всичко останало не зависи само от моето решение."
- Последният спорен въпрос, прокраднал се от закритите заседания на "кръглата маса", беше за мерките против двойно гласуване от едно и също лице. БСП смята, че списъци, съставени по системата ЕСГРАОН и отметка в паспорта, че лицето е гласувало, са достатъчни мерки. СДС настоява гласуването да се отбелязва с неизтриваемо за 24 часа мастило на палеца на гласувалия. Както следва и да се очаква, мнението на болшинството се налага и гласуването ще се проведе без неизтриваемото мастило. Интересни са обаче аргументите "против мастилото" в печата:
"Дума" пише, че много пари ще бъдат необходими за покупка на мастилото. Като че ли съставянето на списъците с ЕСГРАОН ще струва по-малко. “Труд" публикува становището на КНСБ в лицето на Диана Дамянова, зам.председател, където акта на белязане на показалеца с мастило се характеризира като "унижение на нацията" и "тежко й на демокрацията". Значи тази Дамянова смята, че отметката в паспорта е по-малко унижаваща достойнството на честния човек демократ! И пак "Дума" блясва най-много, публикувайки писмото на един свой редовен читател, който пита "А какво ще правим с хората на които е отрязан палеца?". Ех, колко трудно стана да се управлява след 10-ти ноември. Всичко трябва да се обяснява. Аргументите "за" мастилото в "Демокрация" (т.е. на СДС) са: "Не вярвайте на комунистите, защото лъжат. ЕСГРАОН е непълен, паспорти могат да се напечатат много".  Всъщност Голямата лъжа е другаде и тя предстои, обаче не по линията на мастилото, а директно чрез фалшифициране на крайните резултати.
- Седмицата не мина без масови прояви по площадите. В един и същи ден - 20 май - БСП и СДС проведоха свои митинги, но в различни градове. В София на пл. "Ал.Невски" пред „сините” говори Желю Желев. Присъства и зетят на Г.М. Димитров, проф. д-р Чарлз Мозер. „Сини песни" пяха Георги Минчев, Васил Найденов, Асен Гаргов. Своя първи празник в."Дума" отпразнува в гребната база в Пловдив. Говориха Ал. Лилов, Стефан Продев, Анжел Вагенщайн. Певците бяха представени от Петя Буюклиева, Маргарита Горанова, Мая Нешкова и фолклорен ансамбъл "Тракия".
- Освободените с укази на МВнР от посланици на България в Осло - Огнян Дойнов, и Будапеща - Венелин Коцев не се върнаха в страната. Като частни лица останаха на мениджърски длъжности в български задгранични частни фирми във Виена и Будапеща.

·             21- 27 май: седмицата на споразумението "Младенов"
Освен това главно събитие, на 22 май в зала 1 на НДК БСП проведе своя предизборна "среща със социалистическата интелигенция" - Стефан Продев, Анжел Вагенщайн, Христо Радевски, ктн Велислав Ванев, проф. Асен Жабленски, Светлин Русев, Велко Вълканов, Стефан Данаилов, Валери Петров, Найден Андреев. След 2 дни на площад "Девети септември" пък -  предизборен митинг с водеща Емилия Масларова, безпартийна. Говориха Андрей Луканов, Драгомир Драганов, Виолета Гиндева, Росен Карадимов, Юрий Борисов, Гиньо Ганев. Пред обичащата я публика пя Мая Нешкова. Не присъства председателят на Партията Александър Лилов, защото по същото време той беше гост на Михаил Горбачов в Москва. Интервюто му в "Правда" от 23 май е озаглавено "Аз вярвам в звездата на социализма".

В провинцията преди изборите:
В столицата злобата на „милите хора” се ограничаваше до печатните нападки в чревените вестници, начело с „гвардееца Дума”. Повече не смееха. Но в провинцията и селата комунистите прекалиха. Постарах се да извадя от тогавашните вестници съобщения за стрелби, палежи, побои и заплахи срещу хората, защитаващи синия цвят. Списъкът е дълъг. Ето част от него: с.Брезово Видинско, селата Полена, Крупник, Сушица и Черниче, Медковец, с.Долни Цибър Михайловградско, Ген. Тошево, с.Коевци Пернишко, Козлодуй, с.Камен Великотърновско, с.Горна Росица Севлиевско, Искра Пловдивско, с.Черница Бургаско, Чомаковци, Голямо Малово, Горно Александрово Сливенско, Ноевци Пернишко, Виноградец, с.Белоградец Варненско, Брезник, с.Извор Радомирско, Черногорово-Пловдивско, Градница Севлиевско, Мирково Софийско, Щръклево и Ряхово Русенско, Глогово Тетевенско, Пресиян и Лиляк Търговишко, Хайредин  и  Пелово...

ОЩЕ ЗА ПОВЕДЕНИЕТО НА ПРОМЕНЕНАТА ПАРТИЯ

- На 30 март 1990г. със заповед №212 новоизбраният председател на Комитета по радио и телевизия Павел Писарев забранява “изявления на чужди граждани по вътрешно-политически въпроси на страната, както и оценки от тяхна страна на отделни политически партии и движения”. Демократ ли бе, да го опишеш!
- Началникът на Генщаба на БНА  ген. Христо Добрев  издава заповед №604/20.4.90, в която се казва: “Да се прекрати получаване на вестници и списания, издания на всички политически партии и движения. Основното средство за информиране на личния състав чрез печатното слово във войсковите райони да бъдат в.“Народна армия” и военните списания” Възхитителна наглост! Ние, от Щаба, срещу целия свят!
- С решение на Централната комисия по партийна етика Георги Атанасов (предишният министър-председател!) е изключен от редовете на БСП. В открито писмо до Комисията Андрей Луканов и Добри Джуров искат преразглеждане на това решение. Напразно! Изключени са още Гриша Филипов, Ангел Цанев, Ярослав Радев и акад. Атанас Малеев. Отменени са някои от привилегиите на активните борци против фашизма и капитализма: закупуване на валута, приемане на студенти без изпит във ВУЗ, здравно обслужване с предимство, използване на резиденции и ловни стопанства. Партията се „променя”?!
- Впрочем през април БСП издигна един от основните си лозунги в предизборната борба "България над всичко". Решително не разбирам поведението на социалистите ни – това е буквален превод на фашисткия призив “Deutschland uber alles!”
- 6 май: на стадион “Герена” в София се състоя благотворителен мач-спектакъл в чест на Георги Аспарухов. Там бе съобщено, че ВС на БСП дарява 60000 лв. за изграждане паметник на футболиста. Георги Аспарухов бил член на БКП.
Сега се сетиха – Гунди загина 20 години по-рано.

- През май “хартията свърши”, каза правителството на Луканов.  А в каталога на РЕП за абонамент през 2-то тримесечие на 1990 фигурират 116 нови вестници и списания. От тях: 19 “Трибуни” (от “Грудовска трибуна” до “Санданска трибуна”), 14 “Знамена” (от “Загорско знаме” до “Димитровско знаме”), 14 “Зова” - от “Странджански зов” до “Средногорски зов”), и още 14 “Искри”, 7 “Комуни”, 6 “Дела”, 5 “Пламъка”, “Звезди”, “Устреми”, “Възходи” и прочие. Разбира се, че „ДЕМОКРАЦИЯ”, „СВОБОДЕН НАРОД” и „ВЕК 21” са единствени!
- Партията беше тази нали, която преследваше всяко “преклонение пред фалшивите символи и упадъчната музика на западното общество”. Изминали са само две години от последния й подвиг в това отношение ‑ скандалът с учениците от една софийска гимназия, които си “позволили” за рождения ден на Джон Ленън да напишат на стената на Нотариата “Джон, ние те обичаме”. Сега партийните функционери от лъв нагоре, населяващи квартала около Партийния дом, слушат покорно надутите докрай високоговорители от Предизборния клуб на БСП, които дънят рок за тинейджъри. Обаче не протестират. Зер всеки глас е важен. Какво падение, а!? Впрочем тази практика след изборите беше прекратена.
- В Партията циганите влизат по-лесно, отколкото в прогимназията. След една година един вестник ще заговори за цигански набор в Партията. Клубовете по интереси раздават олио, капачки за буркани, срещу идейни позиции.
- На тържествената литургия послучай 24 май, отслужена от патриарха Максим (какво картечарско име, нали) в храм-паметника “Ал.Невски”, присъствуваха още двама комунистически генерали: Петър Младенов и Добри Джуров. В една бъдеща песен от следващата 1991 година ще се пее: “Обърнали гръб на Ленин и Димитров, във храма господен те слушат молитви.”
- Мозаечният образ на Тодор Живков е снет от художествената украса в тържествената зала на Дома-паметник на Партията на връх Бузлуджа. Чака се същото и за лика на Георги Димитров. Премахната е пластичната стена на която са отбелязани моменти от историята на БКП/БСП. Червеният мокет-облицовка е отпран почти навсякъде.
- Някой си Валери Запрянов пише в “Дума” от 29.04.1990:  “Боже, каква е тази партия ‑ само това успява да произнесе един уважаван български творец и да затвори след себе си вратата. В залата чакаха партийната си книжка стотина млади социалисти. Трябва му време да овладее бликналите сълзи ‑ нали е неудобно възрастен мъж да плаче пред деца. Боже, каква е тази партия!, повтарям думите му. Отвън опозицията се раздира от “Смърт”, “Убийци”, “Мафия”. На ренегатството се гледа като на най-висша проба чест. Това не ви ли притеснява? ‑ питам младо момиче. Радевски не ви ли притеснява? ‑ казва то. И рецетира: И ако нявга се забравя и  почна да те клеветя... Мълча. Нищо не мога да измисля. Само повтарям:  Боже, каква е тази партия!”
- Ето как се движи броят на членовете на БСП според официалните съобщения на в. “Дума” и изявленията на отговорните лица във ВС на БСП:
На 2 април 1990 година 983 899 членове на БКП са гласували в референдума за ново име на Партията. От тях 629522 - със “за”. На 7 юни 1990 на митинга на БСП на пл. “9-ти септември”  Александър Лилов каза: “Към днешна дата броят на членовете на БСП е 1 милион и 3 хиляди души”. ВС на БСП съобщава:  “Към 1 август 1990 година броят на членовете на БСП е 861103  души, с 122096 по-малко от началото на годината”. Николай Добрев, зав.отдел “Организационен” към Висшия партиен съвет: “Към 28 декември 1990 година 373 068 социалисти потвърдиха членството си в БСП. Очакваме БСП да достигне 470-520 хиляди членове”. 23 февруари 1993: “Около 380 000 са членовете на БСП в страната. По всяка вероятност обаче социалистите ще се окажат повече, защото са обработени само 96 % от данните. Експертите предвиждат поне 450 000 членове”, съобщи на пресконференция на БСП  Красимир Премянов
Мълча. Нищо не мога да измисля Само повтарям: Боже, каква е тази партия!