Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.09 11:13 - НИЕ-105 Нови партии и сдружения 1990 година
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 66 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 22.09 17:07


НАНОВО СЪЗДАДЕНИТЕ ПАРТИИ, ДВИЖЕНИЯ, СДРУЖЕНИЯ...

 

Ако не друго, то на датата 10 ноември се вдигна завесата и онзи неясен шум, който чуваха зрителите пред нея от една-две години, изведнъж придоби ясни носители - думи и лица. Представлението “Нова демократична България” започна. Част от „актьорите” са със своите си лица, на други маските им на демократи не са поставени добре и личат. Има и трети - кадесари. Има и четвърти – подлеци.
Представлението върви на живо и затова някои нарочени за Главни Герои отпадат, а други от мизансцена събират очите на прожекторите. Някои си бъркат репликите, други ги поправят. Спектакълът е много интересен, особено ако го гледаш някъде извън, от някакъв друг паралелен свят.
От средата на ноември 1989 до началото на март 1990
г.,  само за 3-4 месеца, в България бе регистриран взрив от новосъздадени и наново създадени... ‑ виж заглавието.

·             Около 20 ноември 1989 бе освободен министърът на вътрешните работи Георги Танев и на негово място бе назначен един по-известен и изпитан военен - ген. Атанас Семерджиев. Най-популярната му длъжност от токущо загърбеното ни минало е Началник на Генералния Щаб на БНА през 1968 година - времето, когато страните от Варшавския Договор, и България включително естествено, влязоха в Чехословакия и я спасиха от антикомунизма.
Почти веднага - на 28 ноември 1989-та - България стана
член на Интерпол, а паралелно с това - което ще стане ясно след около година - генералът е освободил от военна длъжност най-правоверните и прочистил архивите  с досиетата на ДС. Двете работи били съвместени: “уволнените” взели на “отговорно пазене” при себе си “излишните” досиета.  На 1 август 1990 година генерал Семерджиев ще стане вицепрезидент на нашата Република. По предложение на Желю Желев!

·             На 20 декември 1989 година стана смяната и на Главния прокурор. Досегашният - Васил Мръчков, е професор по съвместителство в БАН и е Главен прокурор от 1987 година. Поемащият щафетата от него - Евтим Стоименов, ще заема поста по-малко от година - до края на октомври 1990г. Той също е от номенклатурата на БКП - зам.министър и АБПФК.

·                  Пет дни преди края на ноември 1989  профсъюзите освободиха досегашния си председател Петър Дюлгеров. За нов председател, временен до конгреса (в началото на февруари 1990), беше избран проф. Кръстю Петков (роден 1943г.),  доктор на философските науки, член на БКП.

·             За създаването на главната опозиционна формация СДС знаем: на 8 декември 1989 година. Към тази дата вече са възстановени старите, отпреди  Девети септември 1944 година, партии и сформирани новите движения - общо 10 на брой.

·           В началото на февруари 1990 започна серията от конгреси на казионните културни организации. (След като последните им казионни конгреси бяха преди малко повече от година – през 1988-ма.) Първи беше конгресът на Съюза на българските журналисти. Веселин Йосифов, гл.редактор на в.”Антени”, и Боян Трайков,  БТА директор, са изключени от СБЖ “за непростими прегрешения към професията”. (Веселин Йосифов ще умре през септември на същата тази 1990. Стефан Продев, изключен по Татово време, е възстановен за член на Съюза и избран за негов председател. Павел Матев е свален от председател на Съюза на българските писатели. Новият председател е драматургът Кольо Георгиев.
Колективът на театър “София” се разцепи. Една трета от актьорите създадоха нов - Малък градски театър “Зад канала”. Делене на заслуги и взаимни обвинения в “номенклатурност” изтичат в печата и от Народния театър “Иван Вазов”.

·           Учреден е нов профсъюз на работещите в търговията, услугите и туризма - “Бизнес”. Председателят му се казва Асен Чаушев и е бивш готвач на самия Т.Живков. Независимите български профсъюзи на Кръстю Петков (бивши  БПС) станаха Конфедерация на независимите синдикати в България - КНСБ. Съюзът на българските учители се разцепи. Образуван е независим учителски синдикат в профсъюза на Кр.Петков. Създадено е д-во на софийските адвокати с председател Камен Малеев. Учреден е профсъюз на здравните работници.
Българският Съюз за физическа култура и спорт запази старото си име - БСФС. Само смени председателят си. Новият се казва Георги Христов и е зет на министъра на отбраната Добри Джуров.

·           В средата на януари 1990г. е учредена Федерация на клубовете за гласност и демокрация, председател Петко Симеонов, възпитаник на Милиционерската школа “Суворов” в Симеоново. Тази федерация веднага се присъедини към коалицията СДС.
През следващата седмица се състоя учредителен конгрес на Съюза на борците против фашизма и капитализма (бивши АБПФК) и избран нов председател – ген
ерал Крум Радонов. Конгресът получи поздравителна телеграма от министъра на отбраната Добри Джуров (командирът на известната партизанска бригада “Чавдар”).
Около 10 февруари Общонародният комитет за защита на националните интереси (ОКЗНИ), Родопският съюз “Родолюбие” и Съюзът на македонските дружества в България основаха федерация за защита на националните интереси. Бившият ОФ се прекръсти на Отечествен Съюз и избра на мястото на Живко Живков Гиньо Ганев, зетя на Кимон Георгиев (единствения трикратен превратаджия в страната).
36-ти конгрес на казионното БЗНС. За председател е избран Виктор Вълков на мястото на Ангел Димитров.

·             Конгрес на ДКМС в зала 1 на НДК. Роди се нова организация - БДМ (Българска демократична младеж) с председател Росен Карадимов (от стария ЦК на ДКМС). По време на конгреса пред НДК друга демократична младеж направи грамада от изхвърлени червени комсомолски книжки.
Учреден бе Демократичен Съюз на жените с 3 съпредседателки: Нора Ананиева, Емилия Масларова и Румяна Модева. ДСЖ започна да издава свой вестник - “Ние, жените”.

През седмицата 4 - 11 март 1990 се извършиха в съда регистрациите на:
-
Радикалдемократическа партия (пред. Елка Константинова);
-
Алтернативна социалистическа партия на професор Николай Василев  (тогава само доцент):
-
Съюз на участниците в Отечествената война, председател Цоко Колев;
-
Бригадирски съюз на ветераните в бригадирското движение, председател Кирил Донев;
-
Сдружение  “Приятели на САЩ в България”  с председател  Кръстан Дянков.

·             На 17-18 март независимият профсъюз "Подкрепа" (създаден преди година) проведе своята национална конференция, която прераства в Учредителен конгрес на КТ "Подкрепа".
Историята на "Подкрепа" е от началото на февруари 1989г. Тя се разказва от много хора и всички изтъкват предимно своите заслуги. Нататък ще следват версиите на главните участници в играта. Сега предпочитам да цитирам спомените за учредяването на  един колоритен и не съвсем безобиден участник - Николай Колев-Босия (в."Демокрация", 4 февруари 1994г.: "Подкрепа" е името на взаимоспомагателно дружество на интелигенцията, създадено през 1903 година в Стара Загора. Идеята за създаване на профсъюз в условията на тоталитаризма е моя. Независимо от мен подобни планове е разработвал и Петър Бояджиев. Учредяването на "Подкрепа" стана на 11 февруари 1989г. в дома на Димитър Костадинов Тренчев, бащата на Константин. Създателите на профсъюза са Петър и Диана Бояджиеви, Кояна и Константин Тренчеви, Петър Манолов, Христо Генев, Николай Мажев и Огнян Велчев. Аз написах учредителният протокол, но съзнателно не сложих подписа си, за да получа свобода да организирам секции на "Подкрепа" из страната."

·             В самия край на м.март 1990 се състоя и учредителна конференция на Движението за права и свободи (ДПС). Председател на движението стана Меди Доганов (Ахмед Доган).
Значително по-късно, чак след три-четири години, ще започват да стават ясни другите подробности. ДПС било създадено във Варна на 4 януари 1990 година. Самите му лидери казват, че тази дата регистрира формалното основаване. Поне шест години по-рано - в разгара на "възродителния процес" вече е имало турска организация, прототип на Движението. Но тогавашната ДС през юли 1986г., само след година нелегална дейност арестува всичките 28 души на организацията, начело с нейния ръководител Ахмед Доган, комуто дават 12 години затвор. Той и другите излежават 3 от тях. И до ден днешен предателят на съзаклятието не е открит. Лидерите на Движението и самият Ахмед Доган не са показали, че се интересуват особено от това. Какво друго да си помислим след като те са част от властта и биха могли лесно да научат името при това демократично ровене из досиетата?

Трябва да направя едно отклонение. То показва странната (може би прилагателното не е най-подходящото) връзка между ДПС и КТ. През май 1989г. в Париж се провежда международна конференция за човешките права, където се обсъжда и нарушаването им в България спрямо турците. Във връзка с тази среща токущо създадената "Подкрепа" се присъединява към действията на българското Независимо дружество за защита правата на човека. Дори поема най-твърдите, според разбиранията на тогавашната тоталитарна власт, действия. През март 1989г. Николай Колев-Босия е първият интерниран в Бобов дол - за организиране на гладни стачки сред турското население. След стрелбите срещу турците от края на май ДС прибира на "Развигор" Тренчев, Тодор Гагалов, Христофор Събев, Асен Николов - за "неправилно коментиране на държавната политика и организиране на терористични групи". Съпругата на Тренчев - Кояна пише писмо на г-жа Митеран с молба за помощ. Пламен Даракчиев дава от България интервюта за "Свободна Европа". Под натиск от Запад и в предвид на развитието на процесите в Европа, Живков заповядва да пуснат арестуваните. Това е края на юли.
След 10 ноември обаче предимство в медиите и нагласите на демократичната опозиция започва да получава "Екогласност". Може би заслуга за това има публичният побой в градинката на "Кристал". Но така или иначе инициативите на "Подкрепа" биват резвани. Пламен Даракчиев например твърди, че те, от "Подкрепа", са искали да организират първи опозиционен митинг на 16 ноември, но Петко Симеонов и Анжел Вагенщайн са им попречили. Известният митинг се провежда на 18 ноември и "Подкрепа" там не е герой. Не сполучват и опитите да се организира обща политическа стачка в районите със смесено население през декември. Водачите на СДС - Желев, Петко Симеонов, Берон, Дертлиев, Георги Спасов, Крум Неврокопски, са за по-меки действия, за съгласуване на действията с комунистическата партия, за организиране на "кръгла маса". Същата съдба, че дори и по-лоша - никой от управляващите в държавата не говори за него - има и ДПС.
"Подкрепа", за разлика от ДПС, се разсърдва. Засега не фатално. Ще последват нейни инициативи, подкрепени от СДС - около изборите през юни"1990, протестите през юли, подпалването на партийния дом през август. Напразно! Нейни хора и идеи няма да влязат в изпълнителната власт и ще последва стачката през ноември - стачката на "Подкрепа"!  Два дни след падането на Лукановото правителство Тренчев ще извади досието на Берон. Но шеф на СДС става Филип Димитров.
Докато СДС търпи една година управлението на Димитър Попов, Тренчев става първи монархист - противно на Желев, Дертлиев, земеделците и комунистите. Доган и ДПС, макар и не така изявени като Тренчев, също няма да кажат лоша дума за Царя.

 

 

АЛТЕРНАТИВНАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ

 

Въпреки, че 14-ят конгрес на БКП (април 1990) разреши съществуването на фракции вътре в партията, хората на Алтернативното Социалистическо обединение (АСО) се разграничиха още в хода на конгреса чрез официална декларация. По-известните имена сред подписалите са: Ивайло Трифонов, Асен Мичковски, Николай Василев, Васил Велинов, Мария Варимезова, Николина Гуляшка, Юри Асланов, Иво Инджов... След месец те основаха нова партия ‑ Алтернативната социалистическа партия (АСП).
Алтернативна на кого? – Защото друга социалистическа партия през месец март няма. Първата социалистическа партия ще се появи на 2 април 1990 година. Из платформата на АСП: „... да укрепим широкия социалистически фронт върху картата на политическите сили в България.”
Кой да чете!?
На следващата година АСП (1991) ще влезе в коалицията СДС и ще инфилтрира там много пребоядисани комунисти. Ако избързам напред с фактите:
- АСП ще има 7 депутати (6,3% от ПГ на СДС) в 36-то НС. Отбелязвам далечността на прицела – не във Великото НС от 1991, а в обикновеното НС от 1992-1993.
- АСП ще внедри един министър в правителството на Филип Димитров, който между другото ще забърка каша със синдикатите. Това е председателят на „отцепилата се” АСП доцент (тогава) Николай Василев, известен и с това, че по времето на Тодор Живков е бил репресиран – уволнили го от Университета за „лоши приказки”. Датата била 18 ноември 1987.
Това го знаят всички. По-малко известно е, че членството му е било възстановено само два дни след 10 ноември – на 12 ноември. Това му било съобщено лично от новия генерален на Партията Петър Младенов. Иначе Николай е роден син на акад.Кирил Василев, комунист от люлката си, та до днес (ако написаното от академика черно на бяло може да бъде показател за убежденията му).
- АСП ще има двама министри в правителството на Беров (1993), които ще се водят на сметката на СДС. Имената им са Румен Биков и Валентин Карабашев.
- Без да се ожесточавам, ще добавя името на депутата от в СДС, по-късно от „Новия съюз за демокрация” или от Центъра за нова политика (все тая) на Димитър Луджев, Асен Мичковски. Останалите три неспоменати депутатски имена от АСП в СДС са Марин Маринов, Георги Костов и Илиян Шотлеков. Първите двама подкрепиха правителството на Беров при съставянето му през декември’92, легитимирайки го по такъв начин като „правителство на СДС”. Сега са в групата на „новите демократи”.

През август 1990 фракцията АСО в БСП се рои отново. На 4-тата национална конференция 34 депутати, начело с Иван Калчев, напуснаха и създадоха Съюз на свободните демократи. Но освен временна популярност сред привържениците на СДС чрез вестника си (черния) „Ден”, други опозиционни успехи те не постигнаха. Иван Калчев окончателно се сбогува със СДС в периода на управлението на Беров, избирайки последния. И ще дискредитира Съюза за Търновска конституция с присъствието си в него.
Алтернативните комунисти обаче се не свършват. Едно трето АСО се кани да излети от гнездото. Името, което трябва да запомним, е Валентин Вацев. А ССД (Съюза на свободните демократи) се поема от Стефан Софиянски.

 

 

ПЪРВИТЕ МЕСЕЦИ НА СЪЗДАДЕНИЯ СЪЮЗ НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ

 

В края на февруари 1993-та всички вестници писаха за мемоарната книга на Горбачов за годините на перестройката. В нея той си спомнял за една своя среща на 5 декември 1989 с Петър Младенов в Москва. Тогава той посъветвал Младенов “да бъдат признати бързо неформалните организации”. Може би това е било подсещане да не би в бързината по арестуването на Милко Балев да се изгуби списъка с утвърдените от ЦК на БКП преди 10-ти ноември  “дисиденти и организации”.  Един такъв списък се появи във в.“Преди и сега” през 1993г.
Който се съмнява, че такъв списък е съществувал по Десети, би могъл да прочете изредените преди малко имена на новите организации и техните лидери и, ако няма лични спомени, когато навлезе в разказа за критичните за демокрацията в България години 1992-2001, да си отговори на въпроса колко от тях са се оказали открито комунистически, техни протежета или просто предали Доброто заради Силата.
Засега всичко е наред и под контрол. 14-ти декември 1989 не предизвика взрив, демократи задават условията на работа на Кръглата маса, площадите ехтят от викове „СДС,СДС” и „Долу БКП”... Но какво от това? Подготвя се национално споразумение за мирен преход към демокрация. Понеже не може да се намали Надеждата, се вземат мерки да се увеличи Разочарованието.

Един пример от прочита на вестниците:
На 12 февруари 1990 година излезе първият брой на вестник ”Демокрация”. Без забавяне, веднага на следващия ден - 13 февруари 1990г., във в.“Работническо дело” излезе една емблематична статия  “СДС-Стани ти Да Седна аз”, подписана от Драгомир Драганов, водач на БКП - Демократичен форум.

Там пише: “Новата демократична опозиция в лицето на СДС, скромно добавя Желю Желев, има ясна и последователна програма за разграждане на тоталитарната система. Досега си мислех, че “ясна и последователна програма” ще рече разгъната платформа в политическата, икономическата, социалната, културната и т.н. области. Благодарение на обясненията на Ж.Желев разбрах, че всичко това става по-ясно и последователно, ако се замени с нашенското  “стани ти, та да седна аз”. Ж. Желев не пропуска да укаже кого “трябва” и кого “не трябва” да обединява около себе си СДС, в чие лице обществото “трябва да вижда твърдия и последователен борец”, кому е позволено и кому не “да игнорира горчивия опит”, какво и срещу кого “трябва да се воюва също така твърдо и категорично”  и т.н. ”
На времето, четейки тази статия, си мислех просто, че доцентът Драганов хапе злобно само защото е комунист, пардон – социалист, пардон – радикал в БСП и ненавижда СДС принципно. След това открих съвършено друг мотив за написването й. Затова я и цитирам. Драго е колега на Желю от Университета и вероятно го познава много добре. Може би е прав да му се сърди, че нему, на Драганов, съдбата (Партията) е отредила мижавото място на радикал вляво, докато Желеву е предложила лидерство на СДС и президенство на хоризонта. Така нашенското „стани ти, да седна аз” е съвършено честно казано и разбираемо по човешки. Трябваше вместо „разбираемо по човешки” да пиша „разбираемо по български” и Алеко Константинов да цитирам – „Келепир да пада, байо”. Само че Идеята СДС няма нищо общо с техните Драганово-Желевски работи!
Накрая, за да завърша тази история, пиша, че справедливост има, дори когато я раздава Партията. В крайна сметка Драгомир Драганов е бил облагодетелстван, но преди Десети ноември. След 7 години преподаване в катедра „Философия” на СУ, Желев е изгонен от София и въдворен в родното си село за още 7 години – от 1965 до 1972. Заради едната само критика на Лениновото определение за материята. А през същото това време Драганов е изпратен от Партията да преподава славянска история в Мадридския автономен университет. Защото е нямал смелост да разказва истинската българска история. За Георги Димитров примерно.

 

И още един принципен въпрос - за покаянието. Ако той се задава изобщо, значи обществото е започнало да става демократично. Ако получава своя справедлив отговор, значи обществото вече е демократично.

В края на март 1990г. избухна истината за “трудовия лагер” край Ловеч. В броя си от 11 април в.“Демокрация” публикува карта на България с разположението на известните до този момент лагери за въдворяване на другомислещи през периода 1951-1961 год. Според сведенията на вестника за тези десет години са създадени 86 наказателни колонии, през които са минали 110 000 души. Тази карта ще стане известна под името “Картата с черепите” и ще бъде част от предизборната пропаганда на СДС срещу БСП.
По-късно БСП ще твърди, че за демократичния мирен процес у нас, е по-добре тази страница да се затвори, без да се чете. По-добре за кого? Безспорно за онези от лагера „Слънчев бряг”, които убиваха с тояги, натикваха в чували труповете и ги даваха за храна на свинете в другия лагер „Белене”. За онези „светли комунисти” от централни и окръжни комитети, за синовете и внуците на тези представители на “най-човеколюбивата партия”, които „не носят политическата отговорност за действията на родителите си”, но и досега живеят в къщите на „народните врагове”. И приемат Вината само с мезета!
В този смисъл трябва да заявя точно моето становище:
Колкото по-нагло партията с променено име твърди това, толкова повече обикновените хора трябва да се опасяваме от реставрацията на онези зловещи времена. Казано с частен пример – оневиняването на Живков и Антон Югов, на Мирчо Спасов и Горанов, на Газдов и Ръжгева, е явление с много висока степен на обществена опасност. Народът, който безкритично се отнася към миналото си, не става за участник в бъдещия свят. Или защото е прост – ако постъпва така, защото не може да отличи добро от зло; или защото е безотговорен – тъй като не го интересува кое е добро и кое е зло; или защото е подъл - постъпва така, за да скрие направеното от него зло; или защото е страхлив тъй като не може да се опълчи на злото и да защити доброто!
Така не може да се гради и нация. Против националното помирение съм, докато съществуват наглостта на  Луканов и Лилов, злобата на Ананиева и Орсов, безочието на Пирински и Боков, демагогията на Вагенщайн и Продев, национализмът на Румен Воденичаров и Иван Георгиев, предателството на Желев и Дертлиев, идеалите на Тренчев и Моллов, хитростите на „Големия Ал”, обективността на Виза Недялкова и Мико Петров, езикът на Блъсков и Герго Манчовски, всеядната критика на Кулеков и Бойчев, надпартийността на Дим.Попов и Любен Беров, душевността на Хайтов и Валери Петров... Обърнете внимание и направете разликата: не съм толкова против цитираните конкретни лица, колкото против демонстрираните от тях черти в общественото им поведение.

Не само аз мисля така. Ето какво казва в интервю пред журналиста от в.“Демокрация” Стефан Велчев Марко ван Бастен (да, точно той, футболистът). Времето е октомври 1991-ва:  “Аз винаги съм знаел, че комунизмът е лошо нещо, но никой от нас тук в Европа, не предполагаше, че истината ще е така страшна, както я виждаме сега. Необяснимо е и друго ‑ много от тези, които са причината за тоталния банкрут на комунизма, днес пак имат претенции и се намират на ръководни места. Тези хора съзнават ли това, което са причинили на собствените си народи? Аз зная, че на българи, чехи и румънци, поляци и унгарци, ще им бъде много трудно и проблемите са сериозни, но те трябва да знаят, че време няма. Светът върви напред и никой няма да спре заради тях. Аз искам да бъда оптимист и да вярвам, че обединена Европа няма да спре на Вълтава, но ще стигне и до Черно море.”
Извън контекста на обсъжданото тук, а може би тъкмо като контекст: Няма чудно, че световният футболен елит в края на 1992-ра обяви Марко Ван Бастен за футболист на годината, предпочитайки го пред ритнитопковеца Христо Стоичков. „Нашият Христо” може само да рита, докато Марко Ван Бастен и мисли. Написах всички тези разсъждения тук, в главата за първите месеци на СДС, ясно защо!




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 11935
Постинги: 46
Коментари: 29
Гласове: 37
Архив
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031