14-ят  ИЗВЪНРЕДЕН КОНГРЕС НА БКП - април 1990

Седмицата преди него бе наситена със стачки и протести. На 22 януари стачка на шофьори и сервизни работници в "Автобусни превози" Земляне, Дружба и Малашевци блокира изцяло столичния транспорт за 8-те работни часа. За първи път след транспортната стачка през 1920г. София изживява подобно чудо: стълпотворения от чакащи "трудещи се", които не могат да отидат до работното си място. Исканията на стачниците са икономически - заплати, жилища, условия на труд.

Продължават изненадите на Демокрацията: не могат да се забраняват митингите. Няма как да не се позволи на хората да се събират. Те не са го правили от десетилетия, но изминалите години не са толкова много и те помнят кой и как им забраняваше да го правят. Единственият естествен резултат е, че контролираните в края на 1989 год. митинги изведнъж започнаха да скандират, и то пред общинските комитети на БКП в София, Варна, Пловдив:  “И преди и сега БКП е мафия”, “Убийци”, “Долу БКП”, “Антикомунисти, сплотявайте се”. Възмутените граждани късат в.“Работническо дело” насред пл.“Славейков”  в столицата.
През февруари 1990 започнаха всекидневните мълчаливи протести на столичани против престъпленията на комунизма, организирани от Християнския съюз “Спасение” ‑ с гръб към мавзолея на “вожда и учителя на българския народ” и с лице към двореца на Царя.  Отец Христофор Събев припомня всяка вечер на хората от жилищните панели думите на молитвата “Отче наш”. Мълчаливо протестиращите със свещите нарекоха площад “Демокрация” мястото, което комунистите и до днес зоват пл.“Девети септември”.

Конгресът на БКП се проведе от 30 януари до 2 февруари 1990 година. Беше насрочван 3 пъти за два месеца, за да се превърне в първия извънреден конгрес в новата история на БКП. Изключителни са фактите, че 85% от делегатите участват за първи път на висшия форум и 70% от тях са под 50 години. Политическият доклад прочете Петър Младенов. Докладът му вероятно се отличава от онзи на Тодор Живков, защото в новия доклад се казва: "БКП осъжда тоталитаризма и порочните методи на управление на Тодор Живков и неговото обкръжение. Партията започна преустройство вътре в себе си и оттам на цялото общество".
Ще се окаже, но по-късно, че самият Тодор Живков е арестуван вече (още на 13 януари 1990).

·             Към изключените досега ръководители се прибавиха: Иван Панев, Огнян Дойнов, Дража Вълчева, Любомир Левчев, Станка Шопова, Григор Стоичков и Тодор Стойчев.

·           Приет беше нов Устав и Манифест на демократическия социализъм в България. Анулирана беше длъжността "генерален секретар" и Петър Младенов бе освободен от нея. Свободен, готов за новата си длъжност от 3 април 1990г. нататък: председател-президент на републиката.

·           Висшият управляващ орган вече се нарича Висш партиен съвет и за негов председател бе избран Александър Лилов.
Новият председател на БКП е родом от Видинско, с.Граничак (като стария Петър Младенов, който е от Кулско). На 14 години станал член на РМС, но това е било след Девети - в 1947г. На 21 години постъпва в редовете на БКП. Първите му 10 години като партиец са преминали в школата на ДКМС, където достига до секретар на ЦК - 1963 г. Вече по линия на Партията е бил завеждащ отдел "Изкуство и култура" на ЦК на БКП, член на ЦК (1972г.), член на Политбюро (1974г.). Кариерата му "дава заден" през 1983-та, когато е изваден от Политбюро и освободен като секретар на ЦК, за да остане само директор на Института за съвременни социални теории към АОНСУ. През 1986 влиза в новоизбрания Държавен Съвет на НРБ. Само месец след 10 ноември 1989 е кооптиран за член на ЦК на БКП и пак избран за негов секретар.

·           Близо 90% от новоизбрания ВПС са нови хора. Любопитни и познати имена сред тях: Борис Димовски, Валентин Старчев, Валери Петров, Георги Тамбуев, Добрин Спасов, Йордан Радичков, Копринка Червенкова, Младен Киселов, Петър-Емил Митев, Светлин Русев, Тончо Жечев, Цветана Манева.

·           Конгресът предложи референдум за ново име на партията.
Този конгрес ще остане последният в историята на партията БКП, която 45 години беше “вдъхновител и организатор на всички наши победи”. Сега вече прави впечатление, че за беди и поражения БКП не е отговаряла по дефиниция. Следващият конгрес на преименувалата се партия ще се проведе в края на м. септември 1990г., след 240 дни, и ще носи социалдемократически номер: 39-ти. Пълно объркване очаква бъдещия изследовател на социалистическото пространство у нас. В края на март 1991г. т.е. 6 месеца след 39-я конгрес на БСП, социалдемократите на Дертлиев ще проведат своя 38-ми конгрес.

Подобни трудни проблеми са стояли пред комунистическите партии и в другите соцстрани. Те доведоха до сходни изводи и решения.

·           По същото време с нашия конгрес в Белград започна конгрес на Съюза на югославските комунисти. Заглавията в нашия печат са от типа "СЮК - стожер на социалистическа Югославия" ("Раб.дело", 21 януари). Делегацията на ЦК на Словенската комунистическа партия обаче напусна конгреса на СЮК. Конгресът на югославските комунисти прекрати работата си, без да приеме конгресните документи и избере нови органи.

·           След седмица в Полша завърши учредителният конгрес на новата партия "Социалдемокрация на Република Полша" -СДРП - бивша ПОРП. Председател е Александър Квашневски. Вестникът на ПОРП "Трибуна люду" вече се нарича "Трибуна конгресова", но главен редактор му е старият редактор - Мечислав Раковски. (Такива събития ще се случат у нас след 3 месеца.)

·           5-11 февруари: В Москва завърши подготвителен пленум на ЦК на КПСС за нов извънреден 28-ми конгрес, който изработи платформа, наречена "За хуманен демократичен социализъм", и препоръча отмяната на член 6-ти от съветската конституция за ръководната роля на КПСС в обществото. Едновременно с това пленумът порица отцепилите се литовски комунисти в началото на годината.

НОВИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ИНИЦИАТИВИ НА ПАРТИЯТА

Докато траеше 14-ят конгрес на БКП, правителството на Георги Атанасов (избрано на 19 юни 1986г.) подаде оставка (на 1 февруари 1990г.). Мотивировката: необходимост от създаване на правителство на широка национална основа.
След 48 часа, на 3 февруари 1990г., Народното Събрание с председател Станко Тодоров за 38 минути с пълно единодушие избра новия премиер на НРБ Андрей Луканов.

Съставът на правителството на Андрей Луканов е:
‑ Андрей Луканов ‑ министър-председател;
‑ Чудомир Александров, Нора Ананиева, Белчо Белчев и Константин Косев: зам.министър-председатели (Белчев и финансов министър, Косев и министър на просветата);
‑ Добри Джуров ‑ министър на отбраната;
‑ Бойко Димитров ‑ външен министър;
‑ Атанас Семерджиев ‑ министър на вътрешните работи;
‑ Иван Тенев ‑ министър на икономиката и планирането;
‑ Петър Башикаров ‑ външноикономически връзки;
‑ Екатерина Маринова ‑ търговия и услуги;
‑ Асен Хаджиолов ‑ наука и висше образование;
‑ Иван Черноземски ‑ министър на здравеопазването;
‑ Тодор Пандов ‑ министър на земеделието и горите;
‑ Иван Кръстев ‑ министър на строителството;
- Пенчо Пенев ‑ министър на правосъдието;
- Веселин Павлов ‑ министър на транспорта;
- Александър Александров – м-р на околната среда;
- Кръстю Горанов – министър на културата;
- Стефан Стоилов – министър без портфейл;
- Георги Георгиев – председател на Комисия за Държавен и народен контрол.
От 20-членния състав на правителството 10 (десет) души са не само членове на на БКП, но и членове на Висшия й партиен съвет.

Самият Луканов (роден през 1938 година в Москва) е член на БКП от 1966г. Първата му месторабота е Министерството на външните работи. Естествено е при такива родители. След шест- годишен стаж там, отива за 3 години в нашето представителство на ООН в Женева. Завръща се в България, за да заема от 1972 година насам неотклонно постове от заместник-министър нагоре. Но до Десети ноември не успява да се изкачи по-високо от вицепремиер. От 1977г. е член на ЦК на БКП. В Политбюро на БКП на Тодор Живков не мръдва от кандидат-член. За първи път стана член на Политбюро на прословутия пленум на Партията от 16 ноември 1989.
Допълвам, че в предишното правителство на Георги Атанасов, Луканов бе първи зам.председател, а Белчо Белчев (финансов министър) и Добри Джуров (м-р на отбраната) запазиха старите си постове в новото правителство.
Пълно отделяне на Партията от държавата! При това на „широка национална основа”, нали?!

Не може да се отрече обаче, че като не е в състояние да овладее “вятъра на промяната”, правителството на Андрей Луканов се мъчи да възседне вихрушката, която този вятър създава. Засега след консултации със СССР. На третия ден нашият министър на външните работи отиде до Атина да се срещне по балканските въпроси с министрите от Албания, Гърция, Румъния, Турция и Югославия. Пет дни след връщането му Луканов направи първото си официално посещение зад граница - среща с Горбачов в Москва.
Отбелязвам един безпрецедентен случай в българската дипломация. За първи път в историята българската делегация в ООН гласува обратно на гласуването на съветската делегация. "За" резолюция, осъждаща нарушаването на човешките права в Куба, гласуваха Полша, Унгария, Чехословакия и България, докато СССР и Украйна гласуваха "против". Президентът на Куба Фидел Кастро е нарекъл резолюцията "конспирация от лъжи", но и допълнил, че "СССР е все още революционна страна".
А в. "Работническо дело" от 10 март написа: "М-вото на Външните работи е упълномощено да заяви следното: Настъпилите след 10 ноември 1989г. промени в нашата страна доведоха до съответни промени и в прилагането на общоприетите международни стандарти по правата на човека. На тази основа ние реагираме в съответствие с тях в случаите, когато са налице информации за нарушение на основни човешки права в която и да било страна, включително и в НРБ."
Още един безпрецедентен случай за десетки години назад: в печата е публикувано имотното състояние на членовете на правителството при влизането им в Министерския Съвет. Данни за състоянието на финансите им при излизане от Министреския Съвет няма да бъдат публикувани.

В края на февруари 1990 г. ВПС на БКП предложи пакет от политически инициативи: предложение до всички политически сили за споразумение за мирен преход към демокрация, избори през лятото на годината, закриване на първичните партийни организации по месторабота, отказ от характеристики от партийните секретари за постъпване на нова работа, ново име на партията: Българска Социалистическа партия.

·             След седмица Петър Младенов се срещна с ръководители на обществено-политическите организации и обсъди с тях политическата обстановка в страната. Присъстваха: Александър Лилов, Александър Каракачанов, Ангел Димитров, Андрей Луканов, Благовест Сендов, Гиньо Ганев, Добри Джуров, Желю Желев, Кольо Георгиев, Кръстьо Петков, Константин Тренчев, Милан Дренчев, Недю (Недим) Генджев, Нора Ананиева, Петко Симеонов, Петър Дертлиев, митрополит Панкратий, митрополит Пимен, Румен Воденичаров и Станко Тодоров. Започват консултациите за сключване на предизборно споразумение за граждански мир в страната. Това споразумение ще стане известно като "споразумението Младенов".

·             На 1 март 1990г. добре организирано 50-хилядно множество изпълни столичния стадион “Васил Левски” и го заля с червени знамена и лозунги “Истинска и пълна демокрация”, “Не на антикомунизма”, “БКП-демокрация, социализъм”.
За да ни убедят, че действителността ни и тези лозунги не са в противоречие, че „сега е време за съзидание, а не за противопоставяне на единствената политическа сила, способна да ни изведе от кризата” (в която същата политическа сила ни вкара), говориха и много „видни учени”, „ръководители на заводи и институти”, „общественици”. За услугата им Партията ще ги засади в „честния частен бизнес”. Те ще натрупат доста парици от тази продажба на съвестта си. А може и да са нямали друг изход – Партията води стриктен отчет за полученото срещу даденото, независимо кога е било. Това също са демократични изненади – за почтените хора. За тяхно утешение, и поука!, остават поставените на място кавички.

·                  На 11 февруари 1990г. по българската телевизия в предаването “Всяка неделя” бе излъчено половинчасово интервю на водещия Кеворк Кеворкян с изгонения през 1946-та български цар Симеон II. За първи път - не след, а изобщо!
В официално заявление на Министерския съвет (А.Луканов) по този повод се казва: “Както по силата на конституцията, така и с оглед на горчивия исторически опит и демократичните убеждения и стремежи на българския народ, в обществения живот на България няма място за възраждане на монархически идеи. Особено недопустимо е това да става със съдействието на един държавен информационен институт, какъвто е Българската телевизия. Конституцията и законите са задължителни за всички и правителството ще настоява твърдо за тяхното спазване.”
Може и да е без връзка, но след 2 седмици директорът на телевизията Филип Боков бе сменен с Павел Писарев.
Който си мисли, че Филип Боков „умира” за монархия или пък че Кеворк Кеворкян вижда Спасениието в Царя, то той трябва да добави в представите си, че Павел Писарев е представител на Демократичните Структури. Или да си спомни, че след 4 месеца ще има избори.

·                  На 1-ви април в ъгълчето на 3-та страница “Работническо дело” съобщава, че Българската външно-търговска банка е уведомила чуждестранните банки свои партньори, че от 29 март 1990г. преустановява плащанията по настъпващите падежи за използвани от нея кредити. Казано с други думи ‑ правителството на България нарежда на Банката да спре с връщането на парите, които сме взели на заем от западните банки. При това да го направи едностранно - чрез “уведомление”. За неплатени дългове човек отива направо в затвора. В този смисъл ходът на премиера Луканов е самоубийствен за държавата България.
Първото правителство на СДС през 1992 година ще прояви очакваната от него лоялност в бизнеса и ще възстанови изплащането на парите, които дължим като държава. Все едно кой ги е харчил! (Според официалните съобщения това са 10 милиарда и 800 милиона долара към март 1990.)
Обаче един друг „умник” Стоян Александров, финансов министър в правителството на Любен Беров (1993-1994), ще бъде на път по най-директния начин, този на правителството на Луканов от 1990-та, да се дефинира като привърженик на диктатурата на пролетариата. Това означава еднозначно да бъде затворено кранчето на доларовата помощ от Запад.
И тогава идва въпроса на какво се разчита? На финансиране от Русия, където доларът към този момент върви по 3000 рубли парчето? На „интернационалната помощ от братски страни и народи”? На трета световна война, когато победителят няма да бъде питан чии пари яде? Какви са надеждите, че в една бъдеща война, „ние” ще бием? Или работата е по-проста – „Ям, докато съм на власт, без да мисля за интереси по-големи от моите и на моите приятели!”
Колко време е необходимо на българския народ с неговия „горчив исторически опит и стремежи” да разбере, че го „препират”? „С накисване!”

·            В съботата на 13 януари 1990г., във връзка с образувано следствие срещу него, е бил арестуван Тодор Живков (към тази дата генерален секретар на БКП допреди 65 дни). Следствие е било заведено и срещу Милко Балев, но той не е бил задържан.
Съвсем естествено е за стила на БКП! Инициативата да се прибират „на топло” бившите ръководители на Партията, докато тече нейният „обновителен конгрес”, е стара като Столетницата. За ареста на „господин Никой” беше съобщено по вестниците чак през февруари, след завършването на партийния конгрес. Все пак има промяна в столетния опит – арестуваните оживяха.

·             Още една новина беше смутолевена между другото. А тя е с много опасни последици не за Партията и нейните членове, а за държавата и гражданите й! На сесията на НС, на която беше отменена ръководната роля на БКП в обществото (14 януари 1990), бе приет закон за амнистия на лицата, които са извършили престъпления след 1.1.1984 по линия на промяната на имената, осъдени за престъпления по небрежност, както и намаляване на срока на присъдата за лица, извършили умишлени престъпления.
Общо 8400 души ще се възползват от този закон, при общ брой на затворниците към 1 януари 1990-та 11000 души. Твърде "далновидно" решение в предвид на хаоса, който се очаква в прехода към демокрация след 45 години авторитаризъм.

·             Със заповед на председателя на Комитета по наука и висше образование чл.кор. Александър Янков, пак по същото време, е отменен Държавният изпит по марксизъм-ленинизъм във ВУЗ.
С решение на МС от началото на януари е закрит Института по философия при БАН.

·             С решение на Политбюро от 24 януари 1990 се разпускат партийните и комсомолски организации във въоръжените сили. С указ на Държавния Съвет от същата дата се създават  “органи за ръководство на възпитателната работа сред личния състав на армията в патриотичен дух и постоянна готовност за защита на Родината”.

·             Амнистирани са и осъдените по процесите на Никола Петков (1945) и ген. Цвятко Анев (1965).

·             С указ на Държавния съвет са отнети звания, ордени и медали на Тодор Живков, Гриша Филипов, Димитър Стоянов, Георги Джагаров, Владимир Живков, Николае и Елена Чаушеску, Ерих и Маргот Хонекер, Вили Щоф.

·             В края на февруари 1990 е арестуван и зетят на Тодор Живков и председател на Българският олимпийски комитет Иван Славков. Обвинението е за незаконно притежаване на оръжие - има се предвид сбирката му от старинни и по-нови пушкала, събирана по тоталитарно време. На свой пленум (9 март) БОК изрази официално "недоумение" от основанията на Прокуратурата за задържането му. Сред подписалите се в защита на Иван Славков личат известни имена: Нораир Норикян, Боян Радев, Иван Вуцов, Нешка Робева, Любомир Коларов, Димитър Езекиев, Бойко Станкушев, Николай Колев, Васил Манченко, Лозан Такев, Кеворк Кеворкян. Тези хора, обединени в инициативен комитет "Истината за Иван Славков" организираха на 28 март 1990г. пред сградата на ЦС на БСФС в столицата протестен митинг в негова защита. (Славков ще бъде освободен от ареста на 5 април срещу 1000 лева гаранция. Това прави 100 долара по официалния курс на лева в тази седмица - 9,69 лв за един долар.)

·             От началото на март всеки четвъртък в НДК започват прожекции на филми, забранени по различни причини до този момент.

·             В началото на април беше взето решение да се разформирова пионерската организация "Септемврийче". Децата вече не носят червени връзки. Дружинните ръководителки останаха без работа и започнаха да се преквалифицират. (В учители предимно!)

Накрая отбелязвам един факт върху който читателят би трябвало да  помисли: в броя си от 7 февруари 1990г. съветският в."Литературная газета" (?!) публикува съобщение: "НРБ: выборы состоятся в июне 1990 года." Това удивително точно предсказание е направено, когато въпросът за нови избори в поставен само в принципна форма от СДС и в българският печат ще се заговори изобщо за избори едва след 20 дни.