Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.09 10:48 - НИЕ-103 Първите изненади на Демокрацията
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 83 Коментари: 3 Гласове:
2

Последна промяна: 22.09 16:58


ЧАСТ  ВТОРА

1990

 

 

Под влияние на световните промени и на българите най-после ни се случи през т.г. обществото да смени революционно посоката си на развитие. От това пък последва, съзнавайки го или не, че всеки един от нас трябваше да избере своята съдба за много време напред. Като първа среща с любовта. За някои тя е толкова прекрасна, че нехаят за всички останали житейски трудности и опасности, която им носи самата любов. Мечтатели: огромно ще е тяхното разочарование. За други любовта е просто един нов начин да пробият в живота. Тарикати: жестока ще е тяхната присъда във времето. Има трети, които не признават любовта и никога няма да разберат, че са я срещнали. Фанатици: те самите са жестоки хора. Четвърти обичат само себе си: нищо няма да остане след тях.
Казват, че всяко поколение има своята война. Войната на поколението, което не помни Втората световна война, започна тази година. Всеки сам избира на коя барикада да застане защитник, но жертви дават всички. Без тях не може, въпросът е да не отидат нахалост.

Ето хронологията на „войната” по тримесечия:
Първите три месеца течеше нашата „кръгла маса”. Твърде много от бедите, които ни се случиха по-късно през годините, бяха заложени именно на нея.
Вторите 3 месеца - от април до юни – отидоха по организацията на първите демократични избори у нас след 45 години, в резултат на които избрахме нашето 7-мо Велико Народно събрание. Отричано от едни, възхвалявано от други... естествено!
Затова и лятото беше твърде „горещо” – митинги „за” и „против”, „градове на истината”, избор на спорен президент, запалване на Партийния Дом в столицата, за да завърши с масова вълна на емиграция на млади българи към Канада и САЩ.
Октомври и ноември ни сполетя „Сполуката”, предстоеше „гладната Луканова зима”. Извадените досиета от архивите на Държавна Сигурност докараха до главите ни „правителството на надеждата”. Цените хукнаха нагоре, за да обезценят живота ни около 5-6 пъти само за една година – следващата 1991-ва

 

ХТ1_dia90-0103

ЯНУАРИ – МАРТ 1990

ПЪРВИТЕ ИЗНЕНАДИ НА ДЕМОКРАЦИЯТА

 

Добра или лоша, хвалена или хулена, признавана или отричана, демократичната организация на обществото има една много добра идея - мандатността на управляващите. Каквото добро или зло да направят, през няколко години всичките те, заедно с останалите партии и сдружения в обществото, се явяват задължително на избори, т.е. съревновават се помежду си, за да спечелят отново доверието на избирателите си за следващ мандат. Разбира се, че една или група държави могат да заставят своето население чрез заплахи и терор да твърди в един глас пред останалия свят, че „обществото му е демократично”. За това обаче се изисква тази група от държави да бъде по-силна от останалия наистина демократичен свят. Случаят с довчерашния социалистически лагер вече не е такъв. Населението може и по своя воля да твърди, че му е добре да „живее така демократично”. Но трябва поне болшинството от него да бъде хранено задоволително. Парите на бившия социалистически лагер вече не стигат за изхранване на необходимия брой избиратели. Така че „социалистическите мечтатели” – всичките!, са принудени да играят на истинската игра „Демокрация”. А тя крие за тях много изненади.
Да започнем с първите.

 

 

EТНИЧЕСКО И ДРУГО ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ

 

В условията на макар и неукрепнала, привидна демокрация, грешките трябва да бъдат признавани и поправяни. Най-скорошната грешка на Партията, която трябваше да бъде поправена, беше насилието при смяната на имената на българските турци и изселването на несъгласните с него през лятото на 1989г.
Само месец след Промяната онеправданите потърсиха организирано правата си. За да предотврати разрастващото се етническо напрежение (понеже не можеше да го потуши по познатия начин), БКП с решение на ЦК, МС и Държавният Съвет върна "някои отнети права на мюсюлманите в България: възможности за празнуване на религиозни празници, български паспорт с мюсюлманско име, даващ им равни права за образование и пътуване в чужбина с българските граждани".

Но това предизвика необичайната за досегашната действителност критика от партийно подчинени структури на партийно взети решения.
Естествено е: възстановените права са само част от същите онези права за турците, отнети им преди по-малко от половин година под заплаха за живота, от същата Партия, която сега „им ги връща”. И хората, взимали тогава решенията във висшите партийни кабинети, са същите – без един човек и неговите трима обкръжители само. Местните партийни кадри в провинцията са пък съвсем същите. И какво се получава? Тези „от горе”, от топлото, издавали решения, които „долу по места” дребните риби въплъщавали в действия. Сега в името на спасението си, разни там „началници” връщат права на битите. Естествено, че биячите ще протестират. И партийната дисциплина става кухо понятие.
-
В."Работническо дело", 3 януари 1990г - "Първият секретар на Областния комитет на БКП в Хасково др.Иван Иванов поиска да се предвидят гаранции за запазване териториалната цялост на страната и единството на нацията." Същият брой на вестника публикува декларация на Общинския комитет на БКП в Търговище, че "преобладаващата част от населението и комунистите са против решението на ЦК на БКП".
-
Организират се многохилядни митинги в Кърджали, Смолян, Шумен. Протестиращи граждани от Разград проведоха автопоход до София, което пренесе напрежението около сградата на Народното събрание. В Хасково е обявена обща стачка в предприятията, няма градски и междуградски транспорт. Не стачкуват само Хлебозавода, болницата и предприятие "Сердика".

Тогава Партията се реши да поеме нечията вина за покръстване на турците като колективна. Точка 7 от решението на Политбюро от 3 януари 1990г. гласи: “Политбюро на ЦК на БКП още веднъж подчертава, че местните партийни, обществени, държавни и други дейци не носят политическа отговорност за вземане на решението за преименуването. Опитите да им се внушава, че са “изоставени” или “принесени в жертва”, не могат да се преценяват в сегашния момент другояче, освен като злонамерени. Всеки, който подстрекава към разправа, спекулира или политиканства с тези въпроси, ще срещне твърдия отпор на партията.”
Тогава се появиха нови тонове на коментариите в печата.
-
В."Работническо дело": "Прави впечатление дистанцирането на представителите на различните групи, организации, движения и партии от някои крайни прояви по време на митингите. Това са искания, които не трябва да бъдат отъждествявани с позициите и волята на мнозинството."
-
На 7 януари в обръщение по телевизията министър-председателят Георги Атанасов заяви: "Да си подадем ръка всички, които милеем за бъдещето на България".
-
На следващия ден - 8 януари, се проведе митинг пред храма "Ал. Невски" с лозунги: "Обща стачка", "България за българите", "Българската телевизия - лъжевизия". В броя си от същия ден в."Раб.дело" коментира: "Особено много критики изказващите се отправиха към СДС и по-специално към "Подкрепа", който, както беше казано, е започнал борба за власт и в тази борба се стреми да спечели гласовете на тюркоезичните граждани на България, без да има ясна платформа и програма за решаването на сложния национален въпрос. Не беше пощадена и "непоследователната и погрешна" политика на БКП по този въпрос."
-
Обръщение на българските писатели: "Днешни и утрешни политици, този народ чака от вас не политически игри, а политическа зрелост! Умният политик и от сторената грешка извлича поука за народа си!"
-
Създаден е Общонароден съвет за обсъждане на националния въпрос. Приета е платформа за национално споразумение.
В страната няма вече митинги, стачки и протестни действия по този въпрос. След седмица местните партийни кадри се успокоиха. Партията обеща да пази „възродителите”. Тя спазва това си обещание и досега. Нататък ще припомня случая с имунитета на червения депутат Димитър Велев от пролетта на 1993 година. Този ясен случай още не е решен, няма и да бъде. Прочетете отново т.7 половин страница по-нагоре. Само, че решенията на Партията остават написани за историята. Както и разпечатките за това кой как е гласувал по случая „Димитър Велев”. И изявленията на тогавашния депесарски говорител Юнал Лютфи остават. Хорската памет също!

 

 

ОТТЕГЛЯНЕТО  НА  БКП  ПО  КОНСТИТУЦИЯ

 

Започналият сравнително безобидно за обществото ни процес на демократизиране на Партията на 10 ноември - само смяна на Първия с Втория, на 75-тия си ден премина необратимо в новото си качество. Свалена бе от власт самата Партия - конституционно беше изчистен текстът, който й даваше правото да ръководи обществото - ей така, без избори! Оттук нататък никакъв преврат не би могъл да върне старите порядки.
Ясно става, че решението за отказ от конституционно фиксираното право на ръководство на Партията, трябва да бъде взето преди насрочването
на демократичните избори. Иначе те се обезсмислят. Така, че по-късното приписване на тази заслуга на нашата кръгла маса, „която я била извоювала”, си е чиста хвалба. Да създадем имидж на нашите хора. Остава въпросът защо НС не отмени чл.1  още на 14 декември 1989, ами  трябваше да се ходи по ръба на бръснача нея вечер. Вероятно тогава все още от най-високо ниво са се колебаели да вземат такова необратимо решение. И на нашите комунисти не им е стигнал куража да решават сами. Временно! Ако у нас тогава, през декември 1989, обстановката беше овладяна, то след половин месец това вече беше невъзможно. Е, не у нас. В кавказките и в прибалтийските съветски републики! Там не се побояха от куршумите! Все някой трябва да е първи! Латвийското НС отмени своя първи член от конституцията на 12 януари.

Само след два дни, на 14 януари 1990, нашето Деветото НС с председател Станко Тодоров (в което все още няма нито един опозиционер на комунистическия курс на НРБ!) отмени нашия член 1-ви. Ето още една изненада на демокрацията: нашите (все още) комунисти започват да изпреварват във важни свои решения самите съветски комунисти. КПСС ще реши да отмени своята ръководна роля в обществото чак месец след БКП, а самото отменяне ще стане след още 6 месеца. На българина, живял само при социализма, това му се случва за първи път!
Отменихме обаче не целия член 1-ви,  а само неговите 2 и 3-та алинеи. Остана ал.1, която твърди, че България е социалистическа народна република. До 12 юли следващата година, когато влезе в сила новата конституция на държавата. Някои хора и досега твърдят, че ако беше премахната и тази алинея, нямаше да има нужда от нова конституция, а само от поправка на старата тук-таме.
Мога да отбележа 2 безспорни предимства на такъв подход: по-малко пропиляно време и пари и по-малко противопоставяне в обществото в прехода. Но нямаше да имаме "велики депутати" и "бащи на конституцията"!

 

 

"КРЪГЛАТА  МАСА"

 

"Кръглите маси" са ключов елемент от сценария на "перестройката". Българската "кръгла маса" се проведе след полската (в началото на март" 89), чешката (началото на ноември 1989) и немската (декември" 89).
Едва изчакали да преминат празниците и на 3 януари 1990 година започнаха консултациите по организиране на "масата".
Съставите на делегациите на участващите политически сили:
- БКП:  Андрей Луканов, Александър Лилов, Белчо Белчев, Георги Пирински, Тодор Кюркчиев, Иван Ангелов;
- БЗНС: Виктор Вълков, Светла Даскалова, Светослав  Шиваров;
- СДС: Желю Желев, Петър Берон, Петър Дертлиев, Константин Тренчев, Румен Воденичаров, Милан Дренчев, Емил Кошлуков, Георги Аврамов, Димитър Баталов, Петко Симеонов, Любомир Собаджиев, Христофор Събев, Елка Константинова, Георги Спасов.
Настойчивите искания за участие в "кръглата маса" на независимите български профсъюзи, ДКМС, различни женски движения и др. са отклонени.
Едва ли много от хората по това време бяха повярвали, че проливалите чужда кръв комунисти, за да останат на власт, сядат да обсъждат същата тази власт с политическите си противници, просто защото преливат от демократично желание. Ясно е, че са принудени от обстоятелствата. Но от друга страна това опияняващо чувство направи хората непредпазливи, недосетливи и много лесна плячка за организатора на „масата”.

Ще коментирам само имената на участниците от страна на демократичната опозиция, за да докажа тази теза.

·             Веднага след изборите от юни 1990г. Емил Кошлуков замина да учи в Америка. Оттогава за следващите 6 години се е връщал два пъти, за да ни дава „бизнесменски акъл” как да се борим ние, останалите тук. Нищо лошо, ако Времето беше обикновено, но то беше Наше!

·             В края на август 1990, след запалването на Партийния Дом в столицата, Румен Воденичаров нарече приятелите си от СДС „жестоки, жлъчни и алчни за власт катоновци” и стана независим. Т.е. от защитник правата на турците през декември 1989-та, стана виден националист през 1992-ра; от кандидат за депутат със синята бюлетина през юни 1990-та, стана кандидат за вицепрезидент на червените през януари 1992.

·             През октомври 1990 година излезе досието на Петър Берон. Който щеше да става председател на СДС. Вярно е, че никой не го е виждал, но вярно е и друго. Берон подписа конституцията от юли 1991-ва и стана кандидат на социалистите за вицепремиер през ноември 1992-ра, след като и на първолаците в тази страна беше ясно, че именно БСП свали задкулисно синьото правителство един месец преди това.

·             В периода юни-август 1991 година, след доклада на др. Тамбуев и неговата Комисия по досиетата във ВНС, Петър Дертлиев създаде СДС-център, Петко Симеонов – СДС-либерали и вкупом с Милан Дренчев, който напусна коалицията СДС един месец преди изборите през октомври 1991-ва, отклониха от синята бюлетина 9,45% от потенциалните привърженици на СДС. Точно 523651 души!

·             Георги Аврамов от бившата „Екогласност” и известният артист Петър Слабаков след идването на власт на правителството на Филип Димитров в края на 1991г. станаха едни от най-злостните хулители на ТОВА СДС. Димитър Баталов поне е по-сдържан.

·             За „основателя на СДС”, „дисидентът президент” и „обединител на нацията” Желю Желев, не ми се говори! Презрението на онези, които приемат СДС за кауза и смисъл на живота си, го чака в бъдещето.

·             Любомир Собаджиев, лидер на Движението за гражданска инициатива, свали маската си на демократ покрай стрелбите срещу правителството на Ф.Д. през октомври 1992г.

·             За „синдикалиста” Константин Тренчев ще се погрижи неговата мафия, като си свърши работата.

·             Георги Спасов, потънал в дебрите на Президентството, трябваше „да заслужи хляба си” покрай охулването на Едвин Сугарев през юни 1993 година. Постара се другарят.

·             Елка Константинова и Христофор Събев се „умориха” след като Филип си отиде. И се спасиха зад граница след 1993-та. Отец Събев избра по-тежкия вариант – сам да си осигурява хляба, но пък увлечените от него хора бяха многократно повече. Елка Константинова никога не е била Апостол, докато той беше!

Колко много гнили ябълки, продадени за първо качество!
Тук не съм коментирал имена на “експертите” към СДС, защото те бяха известни само на “водачите”. И на Партията!
Консултациите се проточиха две седмици и във вторник - 16 януари 1990, започнаха същинските заседания на националната "кръгла маса". Обаче първото заседание продължи общо 13 минути, защото председателят на СДС Желю Желев веднага заяви: "Искам да поставя няколко условия преди да започнем нашата работа, а именно: въпроса за вестник на СДС, въпроса за сграда в която да работи КС на СДС и въпроса за директно предаване на разговорите около "кръглата маса" по българското радио и българската телевизия. Чакаме отговор, за да можем да започнем."
Второто заседание (18 януари) продължи още по-малко. Желю Желев заяви: "Въпросите не са решени." Следващото заседание е насрочено за 22 януари.
Междувременно в следобеда на 18 януари започнаха заседанията на алтернативната "кръгла маса" - БЗНС, Независимите български профсъюзи, ДКМС, Демократичният съюз на българските жени. Водещ на алтернативната "кръгла маса" е акад. Благовест Сендов.
На 22 януари 1990 се обяви, че КС на СДС получава сграда в центъра на София с адрес "Раковски" 134, заседанията ще се предават директно по радиото и с репортажи по телевизията, СДС ще издава свой всекидневник от  февруари догодина. Всичко това, отбелязвам, се случи след конгреса на БКП.
(Брой 1-ви на в."Демокрация" се появи на 12 февруари 1990г., директор на вестника е Петко Симеонов, главен редактор Йордан Василев. Вестникът има разрешен тираж 70000, излиза 5 пъти в седмицата и струва 15 стотинки.)
През седмицата след конгреса на БКП (5-11 февруари) се възобновиха заседанията на "кръглата маса". Те започнаха да се провеждат всекидневно. Националната "кръгла маса" прие като гости Българската патриаршия и Главното мюфтийство.

Основните спорове са за ролята на МВР в демократизиращото се общество (защо това е толкова важно?) и за съществуването на първичните партийни организации по месторабота. Поради заетостта си Андрей Луканов е освободен като съпредседател на "кръглата маса". Неговите функции са поети от Георги Пирински.
Своите искания от "кръглата маса" - разпускане на ППО по месторабота, приемане на нова конституция от Велико НС, свободни многопартийни избори през ноември, СДС постави на общоградски митинг в София на 25 февруари 1990 на пл."9 септември". По време на самия митинг инциденти нямаше. Но същата вечер по повод на това, че "няколко привърженици на СДС са се качили на трибуната на Мавзолея и размахвали от там сини знамена, а охраната не е реагирала", вечерната емисия новини по телевизията беше прекъсната, за да може Теменужка Теофилова, зам.секретар на Столичния народен съвет, да заплаши "тези елементи и организацията им" със затвор. На следващия ден в анонимна статия в."Работническо дело" за първи път нарече седесарите "ястреби".
(Анонимна ли? Цяла България знаеше, че това са думи на комуниста Стефан Продев. Пиша го тук, за да може и поколенията да го знаят.)
Демокрацията изненада др.Теофилова, която имаше неблагоразумието да застане открито зад заплашителните си думи, а не да се представи анонимно. В този случай дори Партията, чийто кандидат-член на ЦК е тя, не можа да я защити!
След месец Теофилова подаде оставката си в СНС.




Гласувай:
2
0



1. leonleonovpom2 - Здравейте!
24.09 14:53
Промяната през 1990 г. беше една голяма премяна С посредствени артисти Които осребриха ролите си във фарса!
Само за Петър Берон и за Дертлиев имам по-особено мнение Те уплашиха комунистите, заканиха им се! И те ги взеха насериозно! Колко упорито не избираха Дертлиев за президент и как от раз избраха съглашенеца Желев!? Селянинът, който разсипа селското стопанство И от него не е разбирал! "Авторът" на " Фашизма"?
Берон е същата история Изпълни задачата за компрометирането му същият Желев Ами с предалите ме по подобен долен начин, аз също бих оттоварил с още по- голямо предателство
Кой Тренчев ли е борецът за демокрация? Ами в деня на заговора срещу Берон беше изнесена молбата му до Окръжният началник на МВР в Стара Загора, на него, ученика от езиковата гимназия, да сътрудничи с доноси за съучениците си!?
С очите си я видях в клуба на СДС- София! На 16 годишна възраст узрял за начина как да успее лесно!

Хубав ден!
цитирай
2. pitatlimedejzorata - Не съм съгласен с вашето мнение, Леон.
24.09 17:54
Защото съм напълно съгласен с написаните оценки от dobronameren
цитирай
3. krumbelosvet - Невероятно
24.09 21:18
Толкова дълъг ферман, без НИТО ЕДНА допирна т О ч К А с действителността. Авторът проследява БУТАФОРИЯТА на събитията. А същността не може да се разбере без решаващото ВЪНШНО влияние, намеса и ПРИНУДА.
Не може да се помогне на автора и тути кванти.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 11942
Постинги: 46
Коментари: 29
Гласове: 37
Архив
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031